Игра на духове [bg]

- Имам обаче един въпрос, на който настоявам за честен отговор - каза тя.

- Ще се постарая.

- Какво разказахте на полицията относно господин Уеб, мен или сина ми?

- Нищо. Въобще не стана дума за вас. Дано не сте убили вие Мишел Сулиер, защото тогава ще се окаже грешка.

- Радвам се да го чуя.

Паркър не ѝ каза, че вече е обсъдил всичко за нея с Рос, защото тя не питаше за това. Обърна внимание обаче, че не отговори на втората част от репликата му.

- Ами Мишел Сулиер? - настоя той.

- Мисля, знаете, че нямам нищо общо с това.

- А синът ви?

Сякаш видя как айсберг се разтриса от невидим сблъсък в дълбините на океана.

- Тези неща не интересуват толкова сина ми, че да се замеси.

- А какво го интересува?

- Репутацията му.

Майка говореше с леко извърнато лице, но отражението му се виждаше в прозореца. На него беше изписано изражение, което бе срещал и преди: любов, отровена от разочарование.

- Не знаех, че има репутация.

- Това всъщност е част от проблема.

- А вие интересувате ли го?

- Той ме обича.

- Което сигурно е друга част от проблема.

- Любовта покрива множество грехове.

Джулиан сви в един паркинг, гледащ към реката, и спря. Това не се понрави на Паркър. Достатъчно бе Джулиан да се обърне назад с пистолет в ръка и всичките му тревоги щяха да свършат. Крайслерът щеше да заглуши по-голямата част от звука. Ако куршумите бяха с ниска скорост или кух връх, дори нямаше да остави следи по тапицерията. Ръцете на Джулиан обаче останаха на волана, а очите му - вперени в реката.

- Тревожа се за Филип - каза Майка.

- Дано да не ме разберете погрешно, тоест да не си помислите, че не се отнасям сериозно към проблема, но ако беше мой син, и аз щях да се тревожа.

- Имаме проблеми, които трябва да решим. Важно е да разполагаме с нужното време и пространство за това.

- Имате предвид, без полицията да ви притеснява с неудобни въпроси.

- Без никой да ни притеснява с неудобни въпроси.

- Каспар Уеб беше престъпник, а вие се занимавате с разпиляването на престъпна империя. Нито една ваша крачка няма да остане незабелязана. Много хора искат да видят какво ще се случи.

- Включително вашият работодател?

Тя се обърна към него и той я погледна в очите. Стигаше му толкова. Леко се помести. Така, ако Джулиан направеше движение, което не му се понравеше, можеше да стовари едно кроше в слепоочието му, което да го зашемети достатъчно, за да даде време за още по-сериозна рана впоследствие.

- Моят работодател се интересува единствено от Джейкъб Еклънд. Може да се каже, че вижда цялостната картина на нещата и Еклънд е част от нея. Вие и синът ви не сте. Каспар Уеб - също. И вие като него ще умрете, и синът ви ще умре, и всички ще бъдете забравени. Изворът ви пресъхва, но синът ви не е достатъчно умен да го разбере. Ще го схване едва когато започне да бълбука в калта, но аз няма да съм там, за да го видя. Ако имате късмет, и вие няма да бъдете. В крайна сметка обаче всичко това няма значение.