Игра на духове [bg]

78.

Тейър чу, че жена му слиза по стълбите, за да отвори вратата. Той имаше само един пистолет - револвер „Таурус Пъблик Дифендър“, който му бе препоръчан от шурея му, пенсиониран съдия. Никога не бе стрелял, освен на стрелбище, и спря да го носи още преди години, след като нае охранителна компания да се грижи за оборота му. Оръжието обикновено седеше на сигурно място на дъното на гардероба му, защото жена му мразеше да го вижда.

Тейър се опита да извика на Лори, но проклетото му гърло беше задръстено от храчки и се чу само пресипнало грачене. Пък и бездруго не знаеше какво да ѝ каже, освен да не отваря вратата. Тя знаеше за дарбата му. Не обичаше да говори за нея, също както не обичаше да мисли за пистолета в гардероба му, но съзнаваше, че е нещо реално. Ако я предупредеше за нещо, щеше да му обърне внимание.

Той се затътри към коридора, като удари болезнено пищяла си в ъгъла на масичката, и излезе от дневната тъкмо когато жена му стигна до входната вратата. Имаха камера, но тя не записваше; спря да го прави преди няколко седмици, когато смениха интернет доставчика, и Тейър още не беше намерил време да се обади на техника, за да я настрои. Имаше екран в кухнята и още един на горния етаж, но не и наблизо. Надяваше се само жена му да ги е погледнала, преди да реши, че е безопасно да отвори.

Само че не беше. Той го усещаше.

Вратата беше от масивно дърво, с тънки стъклени ивици от двете страни. Навън не се виждаше никой.

Той отново се опита да каже нещо.

Жена му посегна към вратата.

Светът притъмня и Тоби Тейър се свлече на пода.