Игра на духове [bg]

Ричард не се смути от присъствието ѝ. Заяви, че няма нищо против да убие и двамата, макар това да не успокои притесненията на Самнър относно психиката му. Самнър предложи да изчакат да се стъмни, но Ричард изтъкна, че сега са ги намерили в дома им, а дърветата и храстите достатъчно ги скриват от пътя. Допълни, че колкото по-дълго се въртят наоколо, толкова по-голяма е вероятността някой да ги забележи и по-късно да си ги спомни, което звучеше разумно. Ричард може би не беше толкова смахнат все пак.

И така, беше решено: щяха да убият семейство Тейър и да приключат рано-рано.

Тоби Тейър затвори телефона, след като изказа съчувствие на мъжа отсреща за пожара и го увери, че до ден-два ще бъде тип-топ и готов да задоволи всичките му потребности от преоценени мебели. Беше облечен и седеше в дневната, където гледаше филм и пълнеше кошчето в краката си с подгизнали кърпички за нос.

Усещаше как започва да го боли главата, и то не само заради запушените синуси. Пръстите на ръцете и краката му бяха изтръпнали, усещаше метален вкус в устата си. Стаята се въртеше. Телефонът иззвъня отново, но не с познатия електронен звук, а по начина, който си спомняше от детството си: с двойния звън на стария черен апарат с шайба в дома на родителите си, онзи с ръчката отстрани за свързване с централата.

Вдигна слушалката. Чу морски прибой, а някъде в далечината - женски глас, който пееше песен. Мигом се пренесе в Рибния квартал на Филаделфия, където семейството на баща му бе живяло поколения наред. Най-старите му предци бяха сред германоамериканците, откупили правата за риболов на река Делауеър в края на осемнайсети век. Майка му обаче имаше английско потекло, което я отличаваше в квартала, населен предимно с ирландски католици. Тя продължаваше да му пее приспивни песнички дълго след като стана твърде голям за това, и нейния глас чуваше сега отвъд пространството и смъртта: