Игра на духове [bg]

Ричард беше стигнал до средата на коридора, когато се чу мъжки глас:

- Майната му.

Отекна изстрел и Ричард политна към стената отляво. Ушите на Самнър още звънтяха, когато Ричард вдигна пистолета си и натисна спусъка, а в следващия миг цялата къща се разтресе от изстрели и счупени стъкла. Всичко свърши, когато едно парче от черепа на Ричард се откъсна и падна до кошчето за боклук в кухнята.

Ала Самнър вече си беше плюл на петите.

*

Луис гледаше изумено Тейър, който стоеше на вратата на трапезарията с димящия „Таурус“ в ръка. Планът, доколкото имаше такъв и най-вече по настояване на Лори, беше първо да се опитат да пропъдят натрапниците с предупреждение. Ако не успееха, Луис се беше показал точно толкова, колкото да ги примами към дневната, така че да попаднат под неговия прицел и този на Тейър. Тейър обаче бе решил да вземе нещата в свои ръце, а резултатът беше един труп в коридора и един избягал.

- Стой тук! - заповяда му Луис, въпреки че Тейър бездруго не помръдваше, напълно вцепенен от гледката.

Лицето му беше пепелявосиво и Луис беше сигурен, че много скоро ще се свлече на пода. Той повика Ейнджъл да слезе и се насочи към вратата, за да пресрещне беглеца. Тя се оказа двойно заключена и минаха ценни секунди, докато я отвори. Когато излезе навън, блейзърът вече ускоряваше по алеята и реши да не стреля. В далечината се чуваха сирени. Той се върна в коридора, където Тейър, точно според очакванията, седеше на пода, а Ейнджъл стоеше до него. За да избегнат неудобни въпроси, Луис прибра оръжията в тайното отделение на лексуса. Сирените се чуваха все по-силно. Полицията щеше да бъде тук всеки момент. Луис се върна в къщата точно когато телефонът на Ейнджъл иззвъня, а Лори Тейър започна да пищи.