Игра на духове [bg]

Сега той седеше зад волана на блейзъра, а Ричард си тананикаше и подскачаше от вълнение на пътническото място. „Много ярост беше събрал този човек“, помисли си Самнър. Колкото и хубаво да бе, че е намерил отдушник, очевидният ентусиазъм, с който го изпълваше перспективата за второ убийство, означаваше, че просто е заменил старите проблеми с нови.

Тейър живееше далеч от града в голям изолиран комплекс от къщи встрани от пътя, заобиколен от дървета и храсти за още по-голямо уединение. Двойните порти от изящно ковано желязо се отвориха пред тях и пред погледа им се откри къса алея, водеща към самата къща. Самнър, чиято къща едва побираше четиричленното му семейство, си помисли, че точно такова имение е очаквал от човек, който прави евтини реклами на преоценени мебели: най-малко шест спални и достатъчно бани с тоалетни, за да може човек всеки ден от седмицата да сере в различна. Отпред бяха паркирани два автомобила, а отдясно имаше гараж за две коли със затворени врати.

От вестниците знаеха, че Тейър и жена му живеят сами. Търговецът бе споделил в интервю, че децата му са напуснали семейния дом и двамата със съпругата му обмислят преместване в по-малък имот. Споменаваха се мъгляви планове за екскурзия в Европа и може би дори Азия, които никога нямаше да се случат - не и ако зависеше от Ричард и Самнър. Никъде обаче нямаше и намек за способностите му, които сега водеха смъртта на прага му. По всичко личеше, че той е най-обикновен бизнесмен с жена, принудена да избира между спасението на лицето и тялото от белезите на старостта, и съдейки по снимките към статията, беше избрала второто.

Изглеждаше добре от шията надолу - малко кльощава за вкуса на Самнър, и с изпъкнали вени на ръцете, от които го побиваха тръпки - но изпитото ѝ лице имаше ненаситното изражение на човек, който от дълги години копнее да хапва повече.

Тейър беше върнал обаждането на Самнър само преди петнайсет минути. По звученето на гласа му изглеждаше, че има настинка, макар самият той да я описа като грип. Самнър, макар и да не беше лекар, веднага можеше да му каже, че греши. Самият той се бе разболял от истински грип преди няколко години и изкара цяла седмица в леглото, докато събере сили да стане, какво остава да звъни на непознат, само и само да продаде няколко очукани мебели. Поне бяха установили със сигурност, че Тейър си е вкъщи. В един идеален свят жена му в този момент щеше да бъде някъде другаде, но колите навън - един „Лексус“ и едно дамско „БМВ Z4 Роудстър“ - подсказваха, че и тя е у дома със съпруга си.