Игра на духове [bg]

Ейнджъл се огледа. Подът беше целият посипан с натрошени стъкла, порцелан, парчета гипс и дървени отломки. Таванът беше надупчен от куршуми, а един мъртвец лежеше по средата на разширяваща се локва от кръв.

- Виждаш ли? - обърна се той към Луис. - Затова не можем да си имаме хубави неща.

Благодарение на късмета Самнър подкара в обратна посока на приближаващите се полицейски автомобили. Той се бореше с инстинкта да натисне газта до ламарината и да се измъкне колкото може по-бързо, ако по някакво чудо полицията още не разполагаше с марката и регистрационния номер на колата му. Това беше единствената надежда, което го крепеше. Имаше чувството, че още чува ехото от изстрелите, и виждаше дупката в главата на Ричард. Чудеше се какво ще каже на София. Ричард му беше споменал, че от аферата му насам тя е на „Валиум“. Самнър се надяваше, че ще има достатъчно под ръка.

Наложи си да диша дълбоко и да обмисли ситуацията. Шофираше блейзъра на Ричард, но се надяваше, че никой в дома на Тейър не е успял да го види добре, така че нищо, освен автомобила, не го свързваше със случилото се там. По тази причина рискът да го открият, ако остане зад волана, беше по-голям. Трябваше само да наближи следващия град, да зареже колата и да продължи пеша или да хване автобус или такси. Оставаше проблемът с ДНК и отпечатъците по блейзъра. Можеше да се опита да го почисти, въпреки че сигурно беше по-добре да го запали, само дето пламъците и димът щяха да...

Пътят започна леко да се изкачва нагоре. На върха се появиха два полицейски автомобила. Не можеше да продължи напред, не можеше да се върне и назад. Отляво имаше гъста гора, но по средата между него и ченгетата зърна черен път. Той ускори, сви рязко по него и продължи напред, докато не стигна до телена ограда. Изскочи от колата и хукна да бяга.