Изтръгнати от корен [bg]

— А ако променената й плът носеше поквара, не бихте ли очаквали да я видите под моето заклинание? — намеси се Соколът.

Върбата дори не го погледна; той явно се бе обадил не на място. Само наведе глава към краля, който кимна и леко размърда пръсти в знак, че е свободна.

Архиепископът беше също толкова уклончив. Каза само, че е изпитал кралицата с всички свещени реликви от катедралата, а не че не е заразена. Предполагам, че никой от тях не искаше след това да бъде опроверган.

Излязоха само още неколцина свидетели в защита на кралицата — лекари, които Марек беше довел да я видят. Никой не споменаваше нищо за Каша. Изобщо не се сещаха за нея, а животът й зависеше от техните думи. Кралицата стоеше безмълвна и неподвижна до нея. Светлината беше угаснала и целият двор виждаше празното й, безизразно лице.

Погледнах Алоша, която стоеше до мен, а Бало беше от другата й страна. Знаех, че когато дойде техният ред, ще кажат на краля за коварния бестиарий, който сега стоеше в „Чаровников“ в дебел обръч от сол и желязо, под строгия надзор на стражите. Алоша щеше да каже, че не бива да се поема такъв риск, че има твърде голяма опасност за кралството. А после, ако пожелаеше, кралят можеше да стане и да заяви, че законите за покварата са категорични; можеше да си сложи опечалена физиономия и да прати кралицата на смърт, а заедно с нея и Каша. И като го гледах, си мислех, че точно това ще направи. Щеше да го направи.

Той се беше отпуснал дълбоко в големия си, украсен трон, сякаш се нуждаеше от опора за тежкото си тяло, сложил ръка върху неусмихнатите си устни. Решителността му се трупаше като падащ сняг. И други свидетели щяха да говорят, но той нямаше да ги чуе. Вече беше решил. Виждах смъртта на Каша в натежалото му, мрачно лице и отчаяно потърсих с поглед очите на Сокола в другия край на залата. Марек стоеше до него напрегнат като юмрука си, стиснал меча.

Соля отвърна на погледа ми, но само разпери ръце, сякаш искаше да каже: „Направих, каквото можах“. После се наведе и промърмори нещо на Марек. След като и последният лекар се оттегли, принцът каза:

— Да бъде призована Агнешка от Дверник, за да свидетелства как е била освободена кралицата.

Всъщност това исках; за това бях дошла и се бях преборила да ме включат в списъка. Всички ме гледаха, дори кралят изпод свъсените си вежди. А аз не знаех какво да кажа. Какво значение би имало за краля и за всички придворни, ако потвърдя, че кралицата не е покварена? И със сигурност не ги интересуваше какво ще кажа за Каша.

Може би, ако го помолех, Соля щеше да се опита да направи Призоваването с мен. Представих си как бялата светлина показва истината на всички. Само че кралицата вече беше изпитана с воала на Ядвига. Придворните я бяха видели и под стъклото на Сокола. Кралят виждаше, че не е покварена. Тук изобщо не ставаше дума за истината. Благородниците не търсеха истината, кралят не търсеше истината. Каквато и истина да им предложех, щяха да я пренебрегнат като всичко останало. Нямаше да променят решението си.