Изтръгнати от корен [bg]

Кралският писар стоеше приведен пред Марек и говореше с — треперещ глас, вдигнал тежък законник пред себе си като щит. Не можех да го виня, че се страхува. Марек приличаше на герой от балада: целият в доспехи от блестяща, лъскава стомана, с меч в ръка, който би могъл да съсече както вол, така и шлем, който попадне под него. Възправяше се пред писаря като олицетворение на справедливото възмездие.

— В случаи… в случаи на поквара — заекваше писарят, — силовото право не е… изрично е отменено от закона на Богуслав…

Той залитна със сподавен вик назад. Принцът беше размахал меча пред лицето му.

Марек продължи да размахва меча си, а притаилата дъх тълпа се отдръпна още повече.

— Кралицата на Полния има право на защита! — извика той. — Нека който да е магьосник застане тук и покаже поне един знак на поквара в нея! Хей, Сокол! — Той се завъртя и посочи към стълбището; всички погледи се обърнаха към нас. — Направи й заклинание сега! Нека целият двор да види дали в нея има и едно петънце…

Присъстващите — ерцхерцози и прислужници — едновременно ахнаха в екстаз.

Струва ми се, че поради това кралят не прекрати всичко още в същия момент. Множеството на стълбите се раздели, за да ни пропусне, и Соколът се понесе напред, влачейки дългите си ръкави по пода, а като стигна долу, се поклони елегантно на краля. Явно се беше подготвил за този момент: държеше голяма кесия с нещо тежко. Сви пръст и приближи четири от високите магически лампи около кралицата. После отвори кесията и хвърли вълна от син пясък във въздуха над глава й, като говореше тихо.

Не чувах думите, но от пръстите му с пукот излетя нажежена бяла светлина и прониза падащия пясък. Усети се миризма на стопено стъкло и се вдигнаха тънки струйки дим: пясъкът се разтвори и във въздуха се получи бледосиньо изкривяване, сякаш гледах кралицата и Каша през дебело стъкло, а те самите са заобиколени от огледала. Светлината от магическите лампи блестеше през това стъкло и преминавайки през него, ставаше още по-ярка. Виждах костите под плътта на ръката на Каша върху рамото на кралицата, очертанията на черепа и зъбите й.

Марек се пресегна и като хвана кралицата за ръка, я поведе в кръг, така че всички да я видят. Благородниците не бяха присъствали на изпитанието на архиепископа и воала на Ядвига. Те гледаха жадно кралицата в бялата роба. Кръвоносните й съдове образуваха бледа, искряща плетеница, а всичко в нея светеше: очите й бяха като лампи, от разтворените й устни грееше сияние. Ни една сянка, ни едно петно от мрак. Придворните зашепнаха, още преди светлината бавно да угасне.