Драконите на сломеното слънце [bg]

През последните четири нощи двамата бяха спали единствено под ситния дъждец. Но през петата нощ късметът им най-сетне се обърна. Както обикновено, сънят изненада кендера още преди напълно да се е подготвил за него. Някъде посред нощ обаче, дрямката му бе нарушена от ярката светлина, която огряваше лицето му.

— Хей! Ама какво е това? — попита той на висок глас. Отхвърли одеялото, скочи на крака и разтърси рицаря за рамото. После го разтърси още веднъж и дори го ръгна. — Сър Джерард! Събуди се! — извика. — Сър Джерард!

Рицарят се изстреля с изваден меч от постелята си.

— Какво? — озърна се, готов за опасността. — Какво има? Чу ли нещо? Видял си някой? Какво?

— Това! Онова ей там! — Тасълхоф го сграбчи за ризата и посочи.

Рицарят изгледа кендера изключително неприятно.

— Това ли е идеята ти за шега?

— О, не — възрази Тас. — Идеята ми за шега е следната. Аз казвам: „Чук, чук“, а ти казваш: „Кой там?“, и аз казвам: „Минотавър“, а ти казваш: „Минотавър какво?“, и аз казвам: „Ами каквото си настъпил“. Това е идеята ми за шега. Но сега ти говоря за странната светлина в небето.

— Това е луната — произнесе през скърцащи зъби сър Джерард.

— Нее! — Тасълхоф бе поразен. — Наистина? Луната?

Той отново погледна към нея. Определено имаше някои качества на луна; беше кръгла и беше на небето, заедно с всичките му звезди. И светеше. Но точно тук свършваха всички останали прилики.

— Ако това е Солинари — рече, като я наблюдаваше скептично, — какво тогава му се е случило? Да не е болен?

Сър Джерард не отговори. Просто легна обратно в постелята си, остави меча на една ръка разстояние и със замах се зави през глава.

— Продължавай да спиш — произнесе студено. — И гледай да не се будиш до сутринта.

— Но аз искам да знам за луната! — настоя кендерът, като клекна до него, без изобщо да го е грижа, че рицарят очевидно е все така завит през глава и раздразнен, задето са го събудили без абсолютно никаква причина. Дори гърбът му изглеждаше ядосан. — И какво изобщо се е случило, та Солинари да заприлича на такова плашило? И къде е прекрасната червена Лунитари? Предполагам, щях да се зачудя и къде е Нуитари, ако въобще можеше да се види, тоест да не се види, така че просто може да си е там, а аз да не знам…

Сър Джерард рязко се извърна. Главата му изникна изпод одеялото, разкривайки едно-единствено строго и недружелюбно око:

— Много добре ти е известно, че никой не е виждал Солинари в небето от почти трийсет години, още от края на Войната на Хаоса. Също и Лунитари. Така че престани с невероятните глупости, които дърдориш. Сега ще се опитам отново да заспя. И няма да се събудя, освен ако не ни връхлети нашествие на хобгоблини. Ясно ли е?