![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Както винаги — заяви спокойно Изабел.
Малоун прибра пълнителите в джоба на якето си.
— Постъпи доста смело, като ми се довери — обади се Вернер.
— Нямах друг избор.
— И все пак.
Малоун хвърли кос поглед към Кристел и Доротея.
— Вие тримата се скрийте някъде — рече той, огледа се и махна към пространството зад олтара. — Там не е зле… — Изчака ги да изпълнят разпореждането и вдигна глава към Изабел. — Ще можем ли да хванем поне един от тях жив?
Хен вече беше изчезнал.
— Зависи от поведението им — сви безучастно рамене старицата.
Откъм църквата долетяха два изстрела.
— Улрих вече е ангажирал вниманието им — добави тя.
Малоун прекоси централната пътека, профуча през преддверието и излезе във вътрешния двор. Под арките отсреща се мерна фигурата на единия от нападателите. Денят си отиваше, температурата на въздуха рязко спадна.
Чуха се нови изстрели. Този път встрани от църквата.
Стефани напусна магистралата и пое по оживения булевард, който свършваше пред главния вход на „Билтмор“. Два пъти беше идвала тук, единия по Коледа, както сега. Имението се простираше на площ от хиляди декари, в центъра на която се намираше огромен френски замък. Няколко хиляди квадратни метра разгъната площ под формата на ренесансов замък, той беше най-голямата частна резиденция в Америка. Построен през 1880 г. от Джордж Вандербилт като място за почивка и уединение, днес се беше превърнал в претенциозна туристическа атракция, носталгичен спомен за безвъзвратно изгубения Златен век на Америка.
Вляво се виждаше комплекс от каменни и тухлени къщи със стръмни покриви и дървени веранди. Алеите между тях бяха павирани, от двете им страни се издигаха дървета. Богата коледна украса покриваше уличните лампи и клоните на боровете. Празничното осветление трябваше да прогони остатъците от краткия зимен ден.
— Това е Билтмор Вилидж — подхвърли тя. — Тук някога са живели работниците и прислугата. Вандербилт построил за тях отделно градче.
— Прилича ми на сцена от Дикенсов роман — промърмори Дейвис.
— Такава е била идеята — кимна тя. — Селце в английски стил. Сега там има множество магазини и кафенета.
— Добре познаваш мястото — отбеляза той.
— Едно от любимите ми е.
Пред очите им се появи ярко осветен „Макдоналдс“, изграден в тон с живописните къщички наоколо.
— Имам нужда от тоалетна — промърмори Стефани и насочи колата към паркинга.
— А пък аз — от един млечен шейк.
— Имаш доста странни хранителни навици — отбеляза тя.
— Приемам всичко, което може да ми напълни стомаха — сви рамене той.
Тя погледна часовника си. Единайсет и четвърт.
— Отбиваме се тук за малко, а след това продължаваме. Хотелът е на около километър и половина от портала.
Чарли Смит си поръча „Биг Мак“ без сосове и без лук, към който прибави порция пържени картофи и голяма кока-кола. Беше една от любимите му закуски. Тежеше седемдесет кила с мокри дрехи и нямаше никакви притеснения по отношение на калориите. Господ го беше дарил с бърз метаболизъм, който, прибавен към активния начин на живот, фитнеса три пъти в седмицата и здравословното хранене, вършеше работа. Да бе. Идеята му за фитнес се изчерпваше с набирането на вътрешния телефон на румсървиса и пренасянето на плика с храна за вкъщи от ресторанта до колата. Останалото натоварване дължеше на професията си.
Държеше апартамент под наем в предградията на Вашингтон, но рядко стоеше там. Нуждаеше се от корени. Може би вече бе време да купи някакъв имот. Като „Бейли Милс“ например. При последната среща с Рамзи се беше пошегувал, че му е хвърлил око, но идеята да стегне старата ферма в Мериленд и да заживее в нея съвсем не беше лоша. Може би малко странна, но заслужаваща внимание. Като тези къщички тук. Дори „Макдоналдс“ нямаше нищо общо с традиционните заведения от веригата. Беше оформен като стара книжарница, с пиано в залата за хранене, мраморен под и изкуствен водопад в дъното.
Той остави подноса си на една свободна маса. След като се подкрепи, щеше да отиде в „Билтмор Ин“, където вече си беше запазил стая за две нощи. Хотелът беше лъскав, с високи цени. Но Чарли Смит винаги беше предпочитал най-доброто. Защото го заслужаваше. Освен това Рамзи поемаше всички разноски. Какво му пукаше за цените?