Наследството на Карл Велики [bg]

Тя подмина паркинга и спря на павираната алея след главния вход. Двамата слязоха от колата и поеха обратно. Пиколото ги посрещна с любезна усмивка. Фоайето даваше ясна представа за чувството, което са изпитвали гостите на Вандербилт преди сто години. Стените бяха покрити със светла ламперия, която излъчваше меден блясък. Мраморен под, артистично разхвърляни мебели, чиято дамаска на цветя съвпадаше с тона на завесите. Навсякъде имаше изящни произведения на изкуството. Зеленината в изобилие, пръсната в множество каменни кашпи и по-малки саксии. Допълнително чувство за простор придаваше витата стълба към мецанина. Таван, покрит с дърворезба, се издигаше на повече от осем метра над нивото на фоайето.

През широките прозорци се виждаше огромна веранда с шезлонги, а отвъд нея се разкриваше прекрасна панорама към Смоуки Маунтънс и Националния парк „Пизга“. Гледката беше наистина впечатляваща.

Стефани спря и се заслуша в мелодията, изпълнявана от елегантен пианист на огромен роял близо до пламтящата камина. По дървеното стълбище вдясно се изкачваха и слизаха хора. Отдолу долиташе апетитна миризма. Явно там се намираше ресторантът. От рецепцията ги насочиха към коридор с остъклени стени, започващ зад пианиста. В дъното бяха голямата заседателна зала и центърът за регистрация на участниците в конференцията.

Дейвис взе една програма от купчината до стената и се задълбочи в дневния ред.

— Днес Скофилд няма да говори — обяви той.

Думите му бяха чути от наперена млада жена с черна коса, която се обърна и обясни:

— Професорът ще изнесе своята беседа утре. Днес се провеждат предварителните информационни сесии.

— А знаете ли къде се намира доктор Скофилд в момента? — попита Стефани.

— Преди малко беше тук, но сега не го виждам — поясни тъмнокосата, поколеба се за миг и попита: — И вие ли сте от медиите?

— И други ли има? — отвърна с въпрос Стефани, безпогрешно доловила множественото число.

— Един мъж — кимна момичето. — Преди малко и той попита за Скофилд.

— Какво му казахте? — намеси се Дейвис.

— Същото — сви рамене новата им позната. — Че нямам никаква идея.

Стефани реши да хвърли поглед на една от програмите. Следващата сесия на тема „Извънземната мъдрост в днешното противоречиво време“ започваше в 13:00. Отдолу имаше кратка анотация за автора.