![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Няколко куршума рикошираха на сантиметри от краката на Кристел. Обзета от паника, тя трескаво запълзя по покритите с мъх плочи.
— Спри! — изрева тъмнокосият.
Кристел се вцепени. Малоун изведнъж си спомни за Вернер Линдауер. Къде изчезна този човек?
— Има ли начин да обсъдим положението? — подвикна той.
— Хвърли оръжието и ела насам!
Все още нито дума за Вернер. Но стрелецът със сигурност беше наясно, че в църквата има и още някой.
— Вече ти казах — отвърна Малоун. — Можеш да я убиеш, когато пожелаеш. Пет пари не давам за нея.
Докато изричаше поредното си предизвикателство, той леко се измести вдясно, за да вижда по-добре олтара. В зеленикавия здрач на гаснещия ден успя да зърне фигурата на тъмнокосия, който отстъпи две крачки назад, търсейки по-добро място за стрелба.
Малоун се прицели и натисна спусъка, но не улучи. Останаха му само два патрона. Тъмнокосият бързо се върна в укритието си.
Малоун използва времето да се прехвърли зад следващата колона. В мрака зад олтара се очерта тъмна фигура, която предпазливо се промъкваше в тила на стрелеца. Секунда по-късно сянката й придоби по-конкретни очертания. Този Вернер Линдауер се оказа истински смелчага.
— Окей, имаш пистолет — подвикна тъмнокосият. — Аз стрелям, ти стреляш. Но не забравяй, че мога да гръмна сестра й, без да ти дам никакъв шанс.
В следващия миг се разнесе изпъшкване, последвано от тежък тътен. Такъв звук издава човешкото тяло, срещнало тежко препятствие. Малоун рискува да надникне иззад колоната. Вернер Линдауер се беше стоварил върху тъмнокосия с вдигнат юмрук. Двамата мъже се претърколиха по плочите. Тъмнокосият успя да се освободи. Оръжието все още беше в ръцете му.
Кристел скочи. Тъмнокосият започна да се надига. Малоун се прицели. Екна оглушителен изстрел. Огромното, подобно на пещера помещение отвърна с многогласно ехо. От шията на тъмнокосия бликна кървав фонтан. Ръцете му инстинктивно се вдигнаха към гърлото. Тресна още един изстрел. Тялото на мъжа подскочи във въздуха и падна по гръб с глух тътен. Църквата потъна в тишина.
Вернер лежеше на пода. Кристел се изправи. Доротея седеше в основите на колоната. Малоун извърна глава наляво.
Улрих Хен бавно свали пушката с оптически мерник. Беше заел позиция в горната галерия, в близост до мястото, на което преди векове беше пял църковният хор. До него, мрачна и разгневена, стоеше Изабел Линдауер.
57
Вашингтон
Даян Маккой отвори вратата на лимузината и седна до Рамзи. Бе пристигнал по-рано и я чакаше търпеливо пред административната сграда, разтревожен от телефонното й обаждане.
— Какво си направил, по дяволите? — гневно попита тя.
Той нямаше никакво намерение да навлиза в подробности.
— Преди един час Даниълс ме извика в кабинета си и ме направи на нищо! — все така гневно добави тя.
— Ще ми кажеш ли защо?
— Не се прави на доброто ченге! Притиснал си Атос Кейн, нали?
— Разговарях с него.
— А той е разговарял с президента.
Рамзи запази спокойствие. Познаваше Маккой от няколко години и знаеше всичко за нея. Внимателна и изтънчена, надарена с огромно търпение. Задължителни качества за поста, който заемаше.
Но сега беше бясна. Защо?
Екранът на мобилния му телефон светна. Имаше съобщение.
— Извинявай, но няма как да не отговоря — промърмори той, после провери от кого идва съобщението и щракна капачето. — Всъщност могат и да почакат… Какво става, Даян? Аз просто помолих сенатора за съдействие. Нима в Белия дом това не се случва всеки ден?
— Но Атос Кейн е друго животно и ти прекрасно го знаеш! — сопнато отвърна Маккой. — Какво си намислил?
— Нищо особено. Той беше много доволен, че се свързах с него. Каза, че ще бъда отлично попълнение на Съвета на началник-щабовете. Аз отвърнах, че ако наистина мисли така, нямам нищо против да се възползвам от подкрепата му.
— Престани да дрънкаш глупости, Лангфорд! Май забравяш, че сме насаме. Даниълс е бесен, защото никак не му харесват ходатайствата на Кейн. И обвинява мен. Смята, че съм направила комбина с теб.
— Комбина за какво? — сбърчи чело Рамзи.
— Как така за какво? Едва вчера заяви, че държиш Кейн в джоба си, и вече го доказа! Не искам да знам как и защо, но никак не ми е приятно, че президентът ме свързва с теб! В крайна сметка става въпрос за задника ми!