![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Който никак не е лош — промърмори Рамзи.
— Боже! Това пък какво беше?
— Нищо. Само една констатация.
— Няма ли да ми предложиш някаква помощ? Години съм блъскала, за да стигна дотук.
— Какво точно каза президентът? — пожела да узнае той.
Тя плесна с ръце, отхвърляйки въпроса.
— Изобщо не си въобразявай, че ще измъкнеш нещо повече от мен!
— Защо? Обвиняваш ме във всички смъртни грехове и аз искам да знам какво е казал Даниълс.
— Държиш се съвсем различно в сравнение с предишния ни разговор — мрачно промърмори тя.
— Доколкото си спомням, и ти беше на мнение, че кандидатурата ми за Съвета на началник-щабовете е много подходяща — сви рамене той. — Ти си съветник по националната сигурност. В задълженията ти положително влизат и препоръките на подходящи хора за вакантните длъжности.
— Добре, адмирале. Изиграй си ролята на доблестен воин. Но въпреки това президентът на САЩ и сенатор Кейн са изключително ядосани.
— Не мога да разбера защо. Разговорът ми със сенатора беше изключително приятен, а с президента изобщо не съм говорил. Нямам идея защо ми е толкова ядосан.
— Ще ходиш ли на погребението на адмирал Силвиан?
Той моментално отбеляза смяната на темата.
— Разбира се. Помолиха ме да участвам в почетната стража.
— Арогантността ти няма граници — отбеляза Маккой.
Той я дари с най-чаровната си усмивка.
— Наистина бях трогнат от поканата.
— Тук съм, за да поговорим. Но какво става? Седя като глупачка в някаква паркирана кола, защото се оказвам забъркана с теб…
— В какво си забъркана?
— Прекрасно знаеш в какво! Снощи ти съвсем ясно спомена, че в Съвета на началник-щабовете ще се освободи място. Още преди то да стане факт.
— Спомням си. Но ти беше тази, която настоя да разговаряме и дойде у дома въпреки късния час. Беше загрижена за Даниълс и отношението му към армията. За Съвета говорихме в най-общи линии. Нито ти, нито аз знаехме, че в него ще се освободи място. Още по-малко пък още на следващия ден. Смъртта на Дейвид Силвиан е трагично събитие. Беше изключителен човек, но аз не виждам по какъв начин ние с теб сме се оказали замесени.
Маккой смаяно поклати глава, после отсече:
— Трябва да тръгвам!
Рамзи не я задържа.
— Приятен ден, адмирале — промърмори тя и затръшна вратата на лимузината.
Той направи бърз преглед на току-що приключилия разговор. Беше се справил добре, изразявайки становището си с отлично премерена небрежност. По време на снощния разговор Даян Маккой беше негова съюзница, сигурен беше. Но днес нещата се промениха.
Куфарчето му беше на задната седалка. Вътре беше монтиран хай-тек монитор, регистриращ всички електронни записи или излъчвания наблизо. Подобен уред имаше и в дома му. Благодарение на него беше сигурен, че снощният му разговор с Даян Маккой не беше подслушван.
Камерите на Хоуви следяха целия паркинг. Току-що полученият есемес гласеше: „Колата й е в западната част. Някой е работил по нея, защото е оборудвана с приемник и записващо устройство.“ Сигнал беше изпратен и от монитора в куфарчето на задната седалка. Всичко, което Даян Маккой кажеше, се подслушваше.
Рамзи излезе от колата и я заключи. Едва ли бе работа на Кейн. Той имаше интерес нещата да се развият в негова полза и не би рискувал да бъде разкрит. Сенаторът много добре знаеше, че предателството му ще бъде жестоко наказано. Не. Беше работа на самата Даян Маккой.
Малоун гледаше как Вернер развързва Доротея и сваля лепенката от устата й.
— Ти какво си въобразяваш? — гневно извика тя. — Нормален ли си?
— Той щеше да те застреля — кротко отвърна съпругът й. — Аз знаех, че хер Малоун е тук и държи пистолет.
Малоун стоеше в средата на пътеката, насочил цялото си внимание към Изабел и Улрих Хен горе.
— Виждам, че не ви е толкова безразлично — подхвърли той.
— Тези хора искаха да ви убият — отвърна старицата.
— А вие как разбрахте, че ще бъдат тук?
— Дойдох да се уверя, че дъщерите ми са в безопасност.
Това не беше отговор и той се извърна към Кристел. Очите й не издаваха нищо.
— Чаках да се появиш в селото, но ти явно си ме изпреварила.