![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Направо си невъзможен! — усмихна се Стефани.
— Гледам от теб.
Тя се предаде и пусна ръкава му. Дейвис започна да си пробива път към масата.
— Доктор Скофилд, много бих искал да разменя няколко думи с вас.
Скофилд наближаваше шейсет, имаше сплескан нос и плешивина на темето. Зъбите му изглеждаха прекалено бели и равни, за да са истински. Върху месестото му лице се изписа раздразнение, потвърдено и от гневния поглед в очите му.
— В момента обядвам — сухо рече той.
— Важно е, доктор Скофилд — запази дружелюбната си усмивка Дейвис. — Наистина трябва да поговорим.
Ученият остави вилицата и вдигна глава.
— В момента съм зает, както виждате. Доколкото разбирам, сте делегат на конференцията, но времето ми е изключително ограничено.
Стефани не хареса тона му. Явно и Дейвис беше отбелязал надменността на този човек. Цялото му поведение говореше: Аз съм звездата тук. Професорът въздъхна и махна към брошурата в ръката му.
— Всяка година правя едно и също, за да съм полезен на участниците. Разбирам желанието ви да обсъдим някои теми и нямам нищо против. Нека си довърша обяда, а след това можем да се срещнем горе, до пианото. Става ли?
Раздразнението му беше видимо. Останалите мъже около масата също изглеждаха недоволни.
— Цяла година сме чакали този обяд — обади се един от тях.
— Бъдете спокойни — все така любезно отвърна Дейвис. — Ще можете да го продължите, след като приключим разговора си.
— Кой сте вие? — попита Скофилд.
— Реймънд Дайлс, морски офицер в оставка.
Стефани забеляза промяната в изражението на учения.
— Е, добре, мистър Дайлс — предаде се той. — Между другото май сте открили извора на младостта.
— Ще останете изненадан от онова, което съм открил.
В очите на Скофилд проблеснаха искри.
— В такъв случай ние с вас наистина трябва да си поговорим.
60
Осо
Малоун реши да действа. Вдигна пистолета и изстреля два патрона към вътрешния двор. Нямаше представа за позицията на нападателя, но посланието беше ясно: внимавай, защото съм въоръжен.
Един куршум се заби в рамката на вратата и го накара да отскочи назад.
Не беше трудно да определи посоката. Беше стрелял вторият нападател, който се намираше вдясно, от неговата страна.
Вдигна глава. Покривът се крепеше на няколко успоредни, грубо издялани греди. Край една от стените се виждаше купчина камъни и парчета зидария. Той тикна пистолета в джоба на якето и започна да се катери. Височината й беше около шейсет сантиметра. Малоун подскочи и уви ръце и крака около гредата над нея. Напрегна мускули и миг по-късно вече я беше яхнал. Надигна се до клекнало положение и внимателно запълзя напред, пазейки равновесие. Не след дълго се озова над вратата, на около три метра височина. Отново измъкна пистолета и замря. Мускулите му се превърнаха в стоманени топки.
Откъм градината прозвучаха още няколко изстрела. Дали Хен беше успял да се присъедини към компанията? До слуха му достигна тътен, последваха глухи удари, придружени от напрегнато пъшкане. От укритието си не можеше да види нищо, дори каменните плочи под краката му се виждаха трудно в настъпващия мрак. После се мерна някаква сянка. Той замря.
Екнаха два изстрела и нападателят се стрелна през вратата. Малоун полетя надолу и се стовари върху него. После се претърколи встрани и се надигна, готов за ръкопашен бой. Мъжът беше гъвкав и здрав, с широки рамене. Тялото му беше твърдо като стомана. Той пъргаво отскочи встрани. Но без оръжие, което мътно проблясваше на няколко крачки от него.
Малоун го удари с дръжката на пистолета по лицето. Мъжът политна назад. В следващия миг зад гърба му изтрещя оглушителен изстрел и противникът му се срути сред отломките.
На прага стоеше Хен с насочена пушка. Зад него изплува фигурата на Кристел. Излишно беше да пита каквото и да било. Но все пак трябваше да бъде сигурен.
— Другият?
— Мъртъв — отговори Кристел и се наведе да вдигне пистолета от плочите.
— Имаш ли нещо против да го взема аз?
Тя направи опит да скрие изненадата си.
— Много си недоверчив.
— Научили са ме хората, които ме лъжат.
Тя му подаде пистолета.
Стефани седеше в компанията на Дейвис и Скофилд. Намериха си закътано място в ниша до фоайето с панорамни прозорци, високи библиотечни рафтове и малки масички с плюшени столове около тях. Малка табела на стената уведомяваше, че достъпът до книгите е свободен. Неколцина посетители прелистваха изданията, които ги бяха заинтригували.