Наследството на Карл Велики [bg]

Русокосият опря дулото в слепоочието на Доротея Линдауер.

— Ще започнем с тази — обяви колегата му.

Умът на Малоун работеше на високи обороти. Веднага му направи впечатление, че никой не споменава Вернер. Обърна се към него и прошепна:

— Някога стрелял ли си по човек?

— Не съм.

— А ще можеш ли?

Вернер се поколеба, после кимна.

— Ако се наложи. Заради Доротея.

— Умееш ли да стреляш?

— Цял живот съм бил ловец.

Решил да прибави нова глупост към бързо набъбващото си досие, Малоун му подаде пистолета.

— Какво искаш да направя? — нервно прошепна Вернер.

— Да гръмнеш единия.

— Кой?

— Все едно. Просто стреляй преди тях.

Вернер бавно кимна.

Малоун пое няколко пъти дълбоко дъх, после напусна укритието си и разпери ръце.

— Добре. Ето ме.

Никой от нападателите не помръдна. Очевидно беше успял да ги изненада. Това беше идеята му. Русият отмести дулото от Доротея и излезе иззад колоната. Беше млад, напрегнат като струна.

Проехтя изстрел и гърдите му се превърнаха в кървава каша. Пряко попадение. Вернер Линдауер май наистина бе добър стрелец. Малоун светкавично се хвърли зад колоната вдясно. Прекрасно знаеше, че тъмнокосият ще се отърси от изненадата в рамките на милисекунда. Автоматичният откос изкърти парчета от колоната на сантиметри от главата му.

Погледна оттатък пътеката и установи, че Вернер е намерил укритие зад друга колона.

Тъмнокосият просъска някаква ругатня и изкрещя:

— Тези двете ще ги гръмна! Още сега!

— Пет пари не давам за тях — отвърна Малоун.

— Сигурен ли си?

Трябваше да принуди този тип да сгреши. Махна на Вернер и със знаци му обясни, че възнамерява да тръгне напред, използвайки колоните за прикритие. След което удари часът на истинското изпитание. Направи знак на Вернер да му подхвърли пистолета. Той изпълни желанието му без никакво колебание. Малоун улови оръжието във въздуха, пое дъх и се втурна напред, пресичайки откритото пространство до отсрещната колона.

Екна нов автоматичен откос, куршумите свирнаха в опасна близост.

За миг зърна Доротея и Кристел, все още привързани към колоните. Отчитайки, че разполага само с три патрона, Малоун грабна един объл камък и го запрати към тъмнокосия. Камъкът се удари в подножието на амвона и отскочи встрани, но времето беше достатъчно за прехвърляне към следващото укритие. Само пет колони го деляха от Доротея Линдауер, която беше от неговата страна.

— Погледни насам! — извика тъмнокосият.

Малоун рискува да надникне иззад колоната. Кристел лежеше на грубите плочи. От китките й стърчаха прерязаните остатъци от въжето, с което беше завързана. Тъмнокосият се беше скрил зад амвона.

— Наистина ли не ти пука? — извика той. — Нима искаш да гледаш как ще умре?