Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Останалата част от следобеда беше запълнена с още куп щуротии: концентричните кръгове в узрелите жита, края на света през 2012 г., Светите места и една изключително обемиста тема за възхода и падението на човешката цивилизация, към която бяха включени бинарното движение, промените в електромагнитните вълни и последиците от катастрофални явления с ударение върху равноденствието.
Стефани поклати глава. Какво губене на време, господи!
Дейвис благодари на тъмнокосата девойка и се отдалечи от масата с брошура в ръка.
— Никой от пресата не е тук, за да го интервюира — промърмори той.
Тя не беше толкова сигурна.
— Знам какво си мислиш, но нашият човек едва ли ще предприеме нещо в присъствието на толкова много хора.
— Може би е притиснат от времето.
— Но може и да е на другия край на страната.
Дейвис се обърна и забърза към главното фоайе.
— Къде отиваш? — подвикна след него тя.
— Време е за обяд. Нека проверим дали доктор Скофилд има навика да се храни.
Рамзи влезе забързано в кабинета си и се огледа нервно за Хоуви.
Помощникът му се появи секунди по-късно и докладва:
— Маккой веднага напусна района.
— Искам всичко, с което разполагаме за нея! — гневно изръмжа адмиралът.
Хоуви кимна и колебливо подхвърли:
— Вие знаете, че това е солова акция, нали?
— Знам. Но проблемът е там, че тя е решила да ме записва.
Хоуви беше наясно с усилията му да си осигури място в Съвета на началник-щабовете, но не беше запознат с подробностите. Още по-малко пък с близките отношения между шефа му и Чарли Смит. Вече беше получил уверенията на Рамзи, че ще получи назначение в Пентагона, и беше щастлив. За негов късмет всички капитани мечтаеха да станат адмирали.
— Донеси ми информацията за нея! — късо заповяда Рамзи.
Изчака излизането на помощника си и набра мобилния телефон на Чарли Смит. Отсреща вдигнаха на четвъртото позвъняване.
— Къде си?
— В момента си хапвам нещо много вкусно.
Рамзи не поиска подробности, защото знаеше, че те няма да закъснеят.
— Намирам се в една прекрасна зала. Просторна, с елегантни мебели и голяма камина. Меко осветление, спокойна обстановка, великолепно обслужване. Чашата с вода пред мен все още не е празна, а кошничката с хляб е непокътната. Управителят току-що ме посети с въпроса дали съм доволен от обяда.
— Млъквай, Чарли — изгуби търпение Рамзи.
— Днес си доста раздразнителен.
— Слушай внимателно. Предполагам, че вършиш това, което трябва.
— Както винаги.
— Трябва да побързаш, защото утре искам да си тук.
— Току-що ми донесоха да опитам десерта. Крем брюле и шоколадов мус. Най-искрено ти препоръчвам да посетиш това място.
На Рамзи му дойде до гуша.
— Свърши си работата, Чарли! — изръмжа той. — Утре следобед да си тук!
Смит изключи телефона и отново насочи вниманието си към десерта. В далечния край на салона д-р Дъглас Скофилд обядваше в компанията на още трима души.
Стефани се спусна по покритото с килим стълбище и се насочи към малкия подиум. И тук имаше голяма камина от дялан камък, в който гореше буен огън. Повечето от масите с бели покривки бяха заети. Тя се възхити на изящните порцеланови съдове, кристалните чаши, бронзовите свещници и ленените салфетки, оцветени в бежово, златисто и зелено. Сто процента южняшка атмосфера. Дейвис продължаваше да държи в ръка програмата на конференцията, върху корицата на която имаше голяма снимка на Дъглас Скофилд.
Стефани го видя първа, седнал на една маса до прозореца в компанията на трима души. В момента, в който го засече и Дейвис, тя докосна ръкава му и поклати глава.
— Не сега. Не можем да правим сцени.
— Нямам подобни намерения — отвърна той.
— Да седнем и да го изчакаме да се освободи.
— Нямаме време.
— Закъде си се разбързал?
— За теб не знам, но аз съм решил да присъствам на лекцията за извънземните, която започва в един часа.