![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Не беше особено трудно да направя връзка между Айнхард и Сиянието на Бога.
— Тя едва ли обяснява присъствието й тук — кимна към галерията той. — Както и твоето, и това на сестра ти.
— Говорих с мама снощи, след като ти си тръгна.
Малоун се обърна и пристъпи към Вернер.
— Съгласен съм с вашата съпруга — рече с въздишка той. — Постъпихте глупаво.
— Трябваше да отклоня вниманието му от вас. Нямах оръжие и бях принуден да прибягна до други възможности.
— Той можеше да те застреля — обади се Доротея.
— Не мислиш ли, че това би решило брачните ни проблеми?
— Никога не съм желала смъртта ти.
Малоун имаше понятие от любовта и омразата, които съпътстват брака. И при него беше така, дори години след раздялата. За късмет беше успял да сключи примирие с бившата си съпруга, макар и с цената на доста усилия. Тези двамата все още бяха далеч от подобно нещо.
— Направих онова, което трябваше да направя — отсече Вернер. — И отново бих го направил.
Малоун отново вдигна глава към мястото на църковния хор. Хен се отдръпна от парапета и изчезна зад гърба на Изабел.
— А сега ще можем ли да открием онова, което търсим? — попита възрастната жена.
Хен отново се появи и прошепна нещо в ухото на работодателката си.
— След вас са били изпратени четирима мъже, хер Малоун — обяви тя. — Надявахме се, че втората двойка няма да ни създава проблеми, но те току-що са влезли в манастира.
58
Ашвил, Северна Каролина
10:40 ч.
Чарли Смит четеше досието на Дъглас Скофилд. Още преди година беше направил предварителните си проучвания, но за разлика от останалите Дъглас оставаше в графата „допълнителни мишени“. Вече не беше така. Плановете се бяха променили и той имаше нужда от освежаване на паметта.
След като напусна Шарлот, Чарли пое на север по магистрала 321, а в Хикъри се прехвърли на шосе 40, което водеше на запад към Смоуки Маунтънс. Вече беше направил справка в интернет, за да се увери, че информацията в досието все още е актуална. Доктор Скофилд щеше да говори на ежегоден зимен симпозиум, който този път се провеждаше в историческото имение „Билтмор“. Събитие, на което очевидно се събираха откачалки от цялата страна. Уфология, призраци, некрология, отвличания от извънземни, криптозоология бяха само част от темите за обсъждане. Макар и професор по антропология в Университета на Тенеси, Скофилд проявяваше подчертан интерес към паранормалното и беше автор на многобройни статии и няколко книги по темата. Смит не знаеше дали и кога ще получи заповед за елиминирането на Дъглас Скофилд и по тази причина не си беше правил труда да подготви цялостен план.
В момента беше паркирал колата си пред „Макдоналдс“, който се намираше на стотина метра от входа на имението „Билтмор“. Пръстите му небрежно прелистваха папката.
Скофилд беше човек с разностранни интереси. Обичаше лова и през зимните почивни дни редовно ходеше да стреля по елени и глигани. Предпочиташе арбалета, въпреки че притежаваше внушителна колекция от ловни оръжия. Смит все още носеше пушката, която беше задигнал от дома на Хърбърт Роуланд. Заредена и готова за стрелба, тя лежеше в багажника. Ей така, за всеки случай. Друга страст на Скофилд бяха риболовът и рафтингът, които обаче не се практикуваха по това време на годината.
Чарли зачете програмата на конференцията, опитвайки се да открие нещо, което би могло да се окаже полезно. Все още беше разтревожен от премеждията си през изминалата нощ. Онези двамата не бяха случайно там. Въпреки че изобщо не бе изгубил своята самонадеяност (в крайна сметка увереността в собствените сили е всичко), нямаше смисъл да се прави на глупак. Трябваше да е подготвен. Вниманието му беше привлечено от две точки в дневния ред и в главата му се родиха две нови идеи. Едната отбранителна, а другата — нападателна. Мразеше да насилва нещата, но нямаше как да признае пред Рамзи, че не може да се справи.
Измъкна мобилния телефон и набра номера в Атланта. Слава богу, че Джорджия е близо.
Малоун погледна Изабел и промърмори:
— Останаха ми само два патрона.
Тя се извърна към Хен, каза му нещо и той измъкна един пистолет изпод дрехата си и го хвърли долу. Малоун улови оръжието, после стори същото и с двата пълнителя, които го последваха.
— Добре сте се подготвили.