Кръвта на боговете [bg]

Всички проследиха полета й. За миг на Ведий му се стори, че вижда гребла, движещи се в тъмното каго крака на рак или паяк, а после стрелата потъна със съскане в черното море.

   - Дай пак. Не спирайте да стреляте. И променяйте посоката! Искам да виждам.

Горящите стрели се издигаха и падаха и даваха на Ведий достатъчно светлина, за да оформи картина в ума си. Пред него имаше десетки галери, макар да не можеше да каже колко точ- но. Те също бяха минали на средна скорост, колкото да стоят на безопасно разстояние от всичко, което можеше да прати срещу тях. Ведий погледна на изток с надеждата да зърне сивата свет­лина преди изгрева. За момент му се прииска Секст да беше тук и да види чудесната плячка, но в отсъствието му самоуве­реността му беше нараснала и той беше доволен, че командва. Секст щеше да разбере, че приятелят му не го е разочаровал в решителен момент. Галерите му се разгърнаха и продължиха да преследват плячката си.

Ведий усети как корабът му се люшна и изруга, когато изгу­биха скорост. Чу викове отдолу и изръмжа. Сърцето на някой гребец се беше пръснало или просто човекът бе припаднал, греблото му бе спряло да се движи и разваляше темпото на ос­таналите. Случваше се от време на време и той знаеше, че на­чалникът на гребците бързо ще се намеси, за да извлече тялото и да сложи някой войник на мястото на нещастника.

Галерата забави ход, докато другите гребци използваха въз­можността да си починат, пък било и съвсем за кратко. Ведий късо се изсмя, когато греблата отново се раздвижиха и кора­бът започна да набира скорост. Никога не беше яздил в битка, но предполагаше, че усещането е същото, когато врагът бяга пред теб и слънцето всеки момент ще изгрее. Флотът му се носеше в тъмното като вино море и възбудата му се засили, когато осъзна, че вижда носа пред себе си. Утрото настъпва­ше и той беше готов.