Кръвта на боговете [bg]

Двата флота се сблъскаха с ужасяваща скорост.

- Богове, толкова са много! - възкликна Меценат. Беше се вкопчил в парапета с такава сила, че кокалчетата му бяха по­белели.

Агрипа не отговори; очите му улавяха всяка подробност на ос­лепителната светлина на слънцето. Не беше проста работа всеки от корабите му да потопи два вражески. Знаеше, че ако му се удаде възможност да унищожи флагмана и да пръсне останалите, ако успее да оцелее в първия сблъсък, ще има шанс за победа.

Извика единия кормчия и му показа кораба, който искаше. Мъжът присви очи срещу слънцето, прецени разстоянието и се втурна обрагно към кърмата. Агрипа можеше просто да му изреве заповедта от носа, но искаше да е сигурен, че е разбрал правилно.

Малкият му флот щеше да удари в центъра: нямаше друг избор. Врагът щеше да ги обкръжи незабавно, но галерите не бяха така маневрени като легионите. За да потопят корабите му, те трябваше да ги вземат на таран на висока скорост или да ги вземат на абордаж и да прехвърлят войници по мостовете.

Разстоянието се скъсяваше и на Агрипа му оставаше един­ствено да се надява, че е подготвил хората си достатъчно до­бре. Първото изпитание в морето беше на нерви - капитаните от двете страни крещяха заповеди наляво и надясно, за да на­сочват корабите и да отгатнат намеренията на противника. Аг­рипа преглътна с мъка. Първото оръжие беше собственият му кораб, който можеше да остане без гребла, ако врагът минеше прекалено близо до него и убиеше половината гребци от една­та страна - стига да отгатнеше правилно намеренията му. При грешка щеше да последва челен сблъсък, при който и двата ко­раба щяха да потънат преди някой да успее да извади меча си.

Беше се задъхал от страх и възбуда. Видя вражеския капи­тан, вкопчен в носа. Греблата се вдигаха и спускаха енергично. Знаеше, че командирите на легиони инстинктивно се дърпат наляво, за да обърнат силната си дясна страна срещу врага. Аг­рипа обаче нямаше представа дали галерата се командва от чо­век от легионите, или от някой пират на Сексг Помпей.

- Пригответе гарвана! - изрева той. Пригответе харпаксите!

Екипите на катапултите страшно се гордееха с името, което бяха избрали за новото си оръжие. Куките „грабители“ можеха да завлекат цели кораби, ако успееха да ги използват в хаоса на сражението.

Навсякъде около него корабите му посрегггаха врага, но Агрипа трябваше да се съсредоточи само върху галерата, която се носеше към него. Ако изгубеше кураж и завиеше твърде рано, другият ка­питан щеше да се възползва от това и да го вземе на таран. Агрипа започна да брои наум, докато корабите летяха един срещу друг, без да забавят скорост. На петдесет крачки разстояние другата га­лера не се отклони нито педя и Агрипа изведнъж осъзна, че капи­танът няма да отстъпи: че арогантно смята, че противникът му ще обърне и ще побегне. Не можеше да каже откъде го знае, освен по неотклонния курс, по който се движеше неприятелят.