Колелото на Осхайм [bg]

Касапницата продължи с неотслабваща сила. Снори знаеше, че врагът му е заровен дълбоко в плътта пред него. Зърнах белотата на лича там, където брадвата строши гръбнака на Бонарти. Секунда по-късно създанието започна да се разплита от останките на тялото му. Но също като мен, Снори май можеше да го види — времето, прекарано в мъртвите земи, бе придало нещо ново на зрението му. Брадвата му засвистя, сечейки лича, и някак си го намираше плътен в моментите, в които той се опитваше да се освободи от плътта. Може би след толкова време в Ада брадвата на Снори бе придобила острота, която може да нарани дори лич, или пък намокрянето ѝ с дяволска кръв бе омагьосало острието — но както и да е… тя го сечеше.

В Тронд хората организират разни състезания, за да прогонват зимната скука. В едно от тях северняците трябва да отсекат ела, дебела колкото човек, и първият, който успее да го направи, е победител. Атаката на Снори срещу лича много приличаше на това състезание и докато чудовището се измъкне от останките на Бонарти, вече беше на косъм от разполовяване. В мига, щом и последното бяло като нерв пипало се отдели от кървавата каша пред нас, личът нагъна света около себе си и пропадна в мъртвите земи. С животински вой Снори се хвърли след него. Ако не беше стратегически поставеният ми крак, щеше да изчезне отново в Ада по петите на жертвата си. Но вместо това се просна по лице върху разкошния, макар и оцапан килим в коридора на Хертет. Въздухът се закъдри там, където личът бе пробил дупката си в света, а после се успокои.

Портала го нямаше.

Погледнах мъртвите, които ни гледаха от входа на тронната зала. Ако не го бях направил, те може би щяха да продължат да стоят там и да зяпат с празни очи още пет минути. Но моят поглед сякаш ги раздвижи и те се хвърлиха вкупом напред.

— Ставай! — За миг се озовах до Снори и се опитах да го вдигна. Само като го докоснах, ръцете ми се изпълниха пак с онова чувство на мъртвешка сухота, което превръщаше кожата ми в хартия и изсмукваше всеки живец от плътта ми. — Ставай!

Бих имал по-голям успех във вдигането на кон.

Снори се подпря на ръце и се оттласна, за да скочи. Мъртвите се приближаваха. Сега, когато лича го нямаше, бяха загубили бързината си, но все още разполагаха с числено преимущество.

Ала броят им сякаш нямаше значение. Снори мина през тях като сърп. Напомни ми за моята славна победа над водоносчетата в операта. Газеше през мъртвите, както принц на Червения предел гази през ужасени улични хлапета. Брадвата е точното оръжие за такава работа. Мечът е като език — говори и дава красноречив глас на насилието, докато търси жизненоважните органи на врага и го убива. Една брадва само реве. Раните, които нанася, са опустошителни, а в ръцете на Снори изглеждаше, че почти всеки удар отнася глава или крайник.