Плясъкът на крилете му [bg]

— Нима? Не мислеха така, когато тя единствена спря Изкупителите преди шест месеца.

— Онова беше, когато алтернативата бяха те; сега алтернативата си ти. — Той се засмя.

— Мислиш, че ще я направят главнокомандващ?

— Не. Но ще започнат да си мислят, че са те надценили. Това би им харесало. Не забравяй, че вече обмислят какво да правят с теб не само ако се провалиш, но и ако успееш. Ако някой човек застрашава държавата, убий човека.

— Важи със същата сила и в обратната посока: ако държавата застрашава човека, убий държавата.

— Именно… Точно от това се страхуват те — че ще убиеш държавата, ако станеш прекалено могъщ. Така че един голям успех на Артемизия, който ще им даде още година за подготовка… Те ще имат време да са далеч по-малко ужасени от Изкупителите, които вече могат да бъдат победени и от друг освен Томас Кейл — от една обикновена жена, всъщност. Имаш нужда от успеха ѝ колкото от дупка в главата.

Кейл въздъхна.

— Сигурен ли си, че не правиш нещата по-сложни, отколкото са?

ИдрисПюк се засмя.

— Не, изобщо не съм сигурен. Когато чух, че Ришельо е мъртъв — виж, той беше лукав ум, — не си помислих: „О, Ришельо е мъртъв“. Помислих си: „Чудя се, какво ли е имал предвид?“ Да бъдеш политик означава да разбираш, че може да има недостатък в изгряването на слънцето сутрин. Имаш ли нещо против да взема последната курабийка?

Кейл беше чакал с нетърпение да я изяде. ИдрисПюк вече беше изял една.

— Не — каза той. ИдрисПюк, като всички велики дипломати, предположи, че това означава „Не, вземи последната курабийка“, а не обратното. Отхапа от нея. Двамата поседяха за кратко в мълчание.

— Кант — каза ИдрисПюк.

— Какво?

— Имамуел Кант. Философ. Вече е мъртъв. Казал е, че ако искаш да знаеш дали действията ти са морални, трябва да ги универсализираш.

— Не знам какво означава това.

— Ако искаш да знаеш дали някое действие, което се готвиш да предприемеш, е погрешно, трябва да се запиташ: ами ако всички правеха така?

Това сякаш заинтригува Кейл. ИдрисПюк го видя как премисля миналото си: мъжете, убити докато спят, отровените кладенци, екзекуцията на затворници, подписването на смъртната присъда на Девата на Гарвановата песен, убийството на Кити Заека, смъртта на фабрикантите, окачени пред дворците на аристокрацията. Отне му известно време.

— Е? — попита накрая ИдрисПюк.

— Девата на Гарвановата песен беше добър човек… смела, но глупава, като Имамуел Кант. Какво ще стане, ако зададеш същия въпрос за добрите си дела? Ами ако всички правеха така? Ами ако всички се бореха срещу Изкупителите като нея, с плакати и проповеди? Щяха да свършат по същия начин — като купчина пепел. Ако се бориш срещу жестокостта с доброта, добротата е тази, която изчезва, не жестокостта. Съжалявам за лагерите и за станалото с жените и децата на Народа. Сънувам кошмари. Но не съм искал това да се случи.

— По традиция пътят към ада е постлан с добри намерения.

— Е, това не беше точно добро намерение. Ако трябваше да го направя пак, щях да го направя иначе — но не мога. Вместо това сънувам кошмари. Но не всяка нощ. Ако направиш нещо ужасно, или се хвърляш от някоя скала, или продължаваш напред.