Плясъкът на крилете му [bg]

— Вървиш по тънко въже, момчето ми; както и всички ние — не можеш да си позволиш да приемеш една кауза, която нямаш силата да подкрепяш.

— Не го правя. Но не виждам защо да не пратим илотите на изток, за да се обучават с Покаятелите там.

— Съгласен съм. — Пауза.

— Значи ще ги пратиш?

— Вече ги пратих.

— Великите умове мислят еднакво.

— Щом ти е приятно да мислиш така.

Кейл разклати малко сребърно звънче, за да даде сигнал, че си иска чая. Струваше му се абсурдно надуто да прави нещо толкова префинено, но това му спестяваше усилието да ходи до вратата и да вика. Чаят пристигна незабавно, защото икономът бе чакал позвъняването. ИдрисПюк огледа с апетит разнообразието от сандвичи с махнати корички, нарязани на изискани триъгълници: със сирене, яйце, конско месо и краставица. Имаше и пастички от сладкарница „Валери“ на улица Мот: със сметана, с диви ягоди, с бадеми — последните имаха опияняващия дъх на сладък цианид.

— Търсиш за какво да си харчиш парите ли? — попита ИдрисПюк.

Кейл се усмихна.

— Яжте и пийте, защото утре ще сте мъртви — цитира той думите, които му бяха повтаряли по три пъти на ден преди ядене в Светилището.

— С това не може да се спори — заяви ИдрисПюк и отхапа голям залък телешки пай с варено яйце по средата. — Кулхаус дойде при мен да търси работа.

— Той вече си има работа — каза Кейл.

— Той е способен младеж, много способен. Ние го познаваме, и той ни познава. Истинска загуба. Може да ни бъде полезен.

— Няма да оставя Саймън отново глухоням. Предложи му повече пари.

— Той е амбициозен. Можем да го загубим, а ще е най-добре да държим човек, който знае много от тайните ни, в лоното си. Той би могъл да ни създаде големи неприятности.

Кейл задъвка разсеяно една червена тарталета.

— Добре. Сложи го да работи един месец с Клайст или Хенри Мъглата. Ще видим как ще потръгне. Ако се окаже замесен от подходящо тесто, прати го да надзирава нещата в Запад Тринайсет. Но да вземе Саймън със себе си.

— Арбел ще се опита да му попречи.

— Ако Саймън ѝ позволи, тогава ще го оставим. Прати Кулхаус сам.

Поседяха няколко минути в приятно мълчание, наслаждавайки се на чая.

— Трябва да отидеш да видиш Рива — каза накрая ИдрисПюк.

— Защо?

— Трябва да се възползваме повече от нея.

— Вече опитах. Тя се е учила на благодарност от бившата си господарка.

За негово голямо раздразнение, ИдрисПюк се засмя.

— Имаш много завишени очаквания към способността на другите хора да са благодарни.

— Вече не.

— Не съм съгласен. Ти поиска от нея да предаде съпруга си — при това, чисто нов съпруг. Даже не ѝ даде време да си загуби илюзиите за него.

— Е, радвам се, че го смяташ за забавно. Аз попречих тази неблагодарна крава да бъде изкормена жива от онзи луд копелдак Пикарбо.

По време на гневния му изблик ИдрисПюк продължи да яде сладкиш. Когато свърши, каза:

— Знаеш ли, бях забравил какъв досадник можеш да бъдеш. — Кейл се сепна, но не от отказа на ИдрисПюк да признае, че възмущението му е съвсем оправдано. — Мислиш си, че стоиш над всички други — не отричай.