![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
Докато Рива се качваше в каретата, за да си тръгне, от два етажа по-горе я наблюдаваше Хенри Мъглата. Той си спомняше за времето, когато се криеше зад малка могилка в Келявите земи и я гледаше как се къпе гола в едно езерце — цялата във възхитително пухкави извивки, но мускулесто пълничка и влажно мека, и си припомняше гъдела в гърдите си, когато тя разсеяно разтвори гънката между краката си. Но онова беше един друг свят.
Две минути по-късно Хенри Мъглата се присъедини към Кейл за остатъка от следобедния чай.
— Как беше? — попита той.
— Не ни обичат — каза Кейл.
— Ала не ни дреме — добави Хенри Мъглата.
Същата нощ Кейл държа Артемизия в обятията си за последен път. Макар голотата им и прегръдката да предполагаха топлота, между тях имаше огромна студена бездна, въпреки допира на кожата. Неопитният Кейл не знаеше причините тя вече да не затваря очи, когато целува лицето ѝ. Не беше сигурен какво чувства, нито какво да направи по въпроса: досега не му се беше случвало да харесва някого, а после да спре да го харесва. Как можеше нещо толкова близко, като да се намираш в някого — колко странно беше, ах, колко странно, — да се превърне тъй бързо в такава пропаст?
— Искам да прекося реката — каза тя.
— Сложно е.
— Така казват хората, когато се готвят да откажат — на децата си, имам предвид.
Той се отдръпна от нея и седна в леглото. Потърси пурите си. Беше му останала само една половинка. Запали я.
— Трябва ли да пушиш?
— Да не би да се тревожиш за здравето ми?
— Не ми харесва.
Той не отговори, но продължи да пуши.
— Искам да отида. — Той още не казваше нищо. — Ще отида. — Той се обърна да я погледне. — Ще отида, каквото и да кажеш.
Замълча за момент, а после добави, като издуха дълга струя дим в стаята:
— Може би си забелязала, че аз съм човекът, който нарежда на хората.
— О, и какво ще направите, Ваше злодейство — ще наредите да ме арестуват ли? Може би ще ме обесите пред Прада за назидание?
— Не си на себе си. Трябва да вземеш нещо.
— Отивам.
Той я погледна.
— Ами, върви тогава.
Тези думи пресякоха яростта ѝ.
— Това да не е някой от номерата ти? — попита тя.
— Не.
Тя стана — съвсем гола, почти миниатюрна в сравнение с Рива.
— Разбирам. Прозрачен си ми от край до край. Това е хубав начин да се отървеш от мен.
— Значи, ако те пусна, съм злодей, а ако ти попреча, пак съм злодей.
— Готов си да ми позволиш да рискувам живота си и живота на стотици хора, защото не ти стиска да скъсаш с мен. Ще ти спестя труда — повече не искам да имам нищо общо с теб. Ти си лъжец и убиец.
Обидите му подействаха освобождаващо. Тя беше взела решението вместо него; заля го чудно чувство на облекчение.
— Е? — попита той, докато тя се обличаше.
— Тръгвам.
— Искаш да кажеш, че си тръгваш сега, или че ще прекосиш Мисисипи?
— И двете. — Тя стана и излезе през вратата, като се постара да не я затръшва.
— Какво искаш да направя? — попита Кейл ИдрисПюк, след като му каза, че е разрешил на Артемизия да прекоси Мисисипи. — Да наредя да я убият ли?
— Бил си възпитан много лекомислено. Защо умът ти винаги прескача толкова бързо на убийство?
Кейл се засмя.
— Да, така е. Но сега си имам теб, за да ми кажеш кое е правилно и кое не.
— Не си ме разбрал, ако така си мислиш. Вярно, че понякога, не много често, моралните норми се сблъскват и обиждаш някого, независимо какво решение си взел. Но светът не е зло място, защото хората не правят разлика между правилно и грешно. В девет от десет случая правилният курс на действие е достатъчно ясен, с изключение на една подробност.
— А именно?
— Че да постъпят правилно, не отговаря на интересите или желанията на хората. Признавам, те имат впечатляващи начини за справяне с последвалите терзания — заравят ги дълбоко в умовете си, или пък още по-добре — казват си, че лошият курс на действие, което се канят да предприемат, всъщност е най-добрият. Никога не е имало моралист, който да може да ти каже нещо по-ясно от Златното правило.
— О, Златно правило ли има? — присмя му се Кейл.
— Да, има, саркастично момче: отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят с теб. Всичко друго в морала е само разкрасявания или лъжи.
Известно време Кейл не каза нищо. После попита: