Плясъкът на крилете му [bg]

Тя не беше убедена от думите му, че ѝ прощава, но също така бе длъжна да се държи, все едно е убедена. Чувството за вина и благоразумието я принуждаваха — съпругът ѝ искаше да установи добри отношения със сдобилия се с власт Кейл.

— Как си?

— Както виждаш — отвърна с усмивка Кейл.

По-късно тя каза на съпруга си: „Беше блед, с жълтеникавозелен оттенък“.

— А ти?

— Много добре. — Настъпи пауза, докато тя се мъчеше да реши дали да му каже. Но ѝ се искаше — и то отчаяно.

— Ще си имам бебе.

— О.

— От теб се очаква да кажеш: „Чудесно, скъпа. Много се радвам за теб.“

— Аз… се радвам за теб. — Той се засмя. — Работата е там, че не мога да повярвам, че малък човек може да порасне в друг човек. Не ми изглежда възможно — че би могло наистина да се случи.

— Така си е — каза Рива, също със смях. — Когато една от прислужничките ми показа корема си в седмия месец, аз изпищях, като видях как бебето се обръща и коремът ѝ се издува — беше все едно гледам котка в торба. — И двамата се усмихнаха — с привързаност, пресметливост и негодувание, наслоени едно върху друго. — Сега трябва да ме попиташ кога ще ми дойде времето.

— Не знам какво означава това.

— Кога ще родя.

— Кога ще родиш?

— След шест месеца. — Още една пауза. — Сега ме попитай дали искам момче или момиче.

— Ами, всъщност, не ме интересува.

Тя се засмя пак — но разбира се, нищо не би могло да е същото.

— Искам помощ от съпруга ти.

— Тогава ще уредя да дойде да те види.

— Не искам да звучи обидно, но ми трябва истинска помощ, а не това, което предлага досега Ханзата.

— А именно?

— Ти ми кажи. А още по-добре — покажи ми.

— Аз съм само негова жена. Не мога да говоря от негово име, камо ли от името на Ханзата.

— Не, но можеш да говориш с него. Можеш да го убедиш да не увърта. Нямаме време. Сериозно. Ако той остане настрани и аз спечеля, няма да забравя това — имам предвид, ще затворя Ханзата навеки.

— Ами ако не спечелиш?

— Тогава той няма за какво да се притеснява, нали?

Тя не беше сигурна какво да каже.

— Въпросът не е само в какво вярва той или какво иска. Ханзейският съюз няма голям опит с Изкупителите. Те си мислят, че репутацията им не е нищо повече от страшни слухове. Това е, в което искат да вярват. Не се издавай, че съм ти го казала, но те няма да пратят войски, за нищо на света. И нищо не можеш да направиш по въпроса — а ако ги поискаш, Ханзата ще те остави да чакаш отговора с месеци.

— Какво мога да поискам?

— Пари, може би.

— Не ми трябват пари. Трябват ми администратори: хора, които разбират от поръчки, снабдяване, складиране, доставки — всичко, което Ханзата умее да прави. Не ми трябват пари; петстотин способни хора ще ми стигнат. — Числото беше посочено наслуки. — И след като са толкова малко, не е нужно да бъде официално. Не е нужно участието на Ханзата да се вижда. Но ги искам, и то веднага. — Погледна я и се усмихна. — Излъгах за парите. Парите също ги искам.