Плясъкът на крилете му [bg]

Но дори най-способният речен лоцман с най-бялата брада не може да вижда под леда, където издатини стърчат надолу към тинестото корито и създават страховити завихряния в течението, които дълбаят големи бразди в речното дъно. Тези турбулентни и неспокойни подводни течения се променят с местенето на леда горе. Дъбовият дънер, наедрял от водата, подмина наблюдателите на брега незабелязан; дебелата му грамада се подаваше над повърхността не повече от ловуващ крокодил. После се блъсна в ледения бент с тътен като най-басовата нота на катедрален орган. Наблюдателите върху леда усетиха удара с вътрешностите си, както и със слуха си. Зачакаха голямата пукнатина, която можеше да разцепи бента и да освободи ледените парчета — а също и да убие повечето от тях. Но тя не се появи. Натикан от течението под леда, дъбът започна да се върти — понесе се нататък като кит, до долния край на бента, където преди няколко часа се бяха оформили два големи ледени зъба. Около тях течението — могъщо, но бавно — за момент ставаше бурно, неудържимо и лудешко. То повлече големия дънер, напоен с вода и три пъти по-тежък от преди, все по-бързо и по-бързо, а бързеите бяха притискани все по-натясно между назъбения лед и речното корито. Завъртян странично, дънерът се вряза между двата големи ледени зъбера, стърчащи надолу, пращайки странни, но неразбираеми трусове към слепите наблюдатели горе, докато тътнеше и се блъскаше дълбоко под тях. А после се освободи и вече стремглавото течение понесе цялата свръхнапоена тежест на дървото бързо, но под малък ъгъл към повърхността, така че то запази инерцията си, набрана в бързеите под леда. При осем мили в час, дори обикновен бегач би могъл да го следва, докато се насочваше към флотилията от лодки — но важна бе не скоростта, а размерите и огромната му мокра маса. Въпреки това, то не би могло да нанесе кой знае каква вреда, ако предният му край не се беше ударил в един камък по средата на течението. Огромният левиатан започна да се извърта напречно, носейки се към бавно прекосяващата реката флотилия.

Въпреки всичките си усилия да го предотвратят, двайсетте лодки се бяха струпали заедно заради днешните странни течения, а лодките не бяха малки — във всяка имаше по трийсет и пет души. Дънерът не се вряза в тях, а ги повдигна и преобърна, сякаш изобщо ги нямаше — почти никой нямаше време да извика, преди лодките да бъдат блъснати под водата и прекатурени. Поради струпването, единайсет лодки потънаха за по-малко от петнайсет секунди. Дървото продължи нататък в студения и мокър мрак, оставяйки зад себе си триста осемдесет и четири удавени мъже и една удавена жена.