![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
Когато ИдрисПюк предаде тези мрачни новини на Кейл, слънцето изгря и един топъл лъч проникна през частично покритите с витражи прозорци, пращайки нежни синьо-червени отблясъци върху масата и озарявайки ярките прашинки във въздуха.
— Сигурно ли е? — попита Хенри Мъглата.
— Доколкото може да са сигурни такива неща. На моя човек може да се разчита, а той казва, че е видял тялото, преди да тръгне.
— Какво го е причинило?
— Смятат, че парче лед се е откъснало от по-голям къс нагоре по течението. Лош късмет, нищо повече.
— Но ти го предвиди — каза тихичко Кейл.
— За да сме несправедливи към чудните ми пророчески способности, аз винаги си поставям за цел да предвидя кажи-речи всеки възможен изход. Планът също толкова лесно би могъл и да успее.
— Можем ли да го запазим в тайна? — попита Хенри Мъглата.
— Ако всички бяха оцелели или се бяха удавили, може би. Но не и сега… Аз бих казал, че…
— Смъртта ѝ е ужасна загуба — прекъсна го Кейл, неловко и с някак странен тон.
— Да — каза ИдрисПюк. — Тя беше забележителна млада жена.
Никой не промълви и дума. На вратата се почука и икономът Ласел се вмъкна в стаята.
— Писмо за вас, сър — каза той на ИдрисПюк, който го взе и отпрати Ласел. Изчака го да излезе, преди да заговори.
— Има нещо съмнително в този човек. Очите му са прекалено сближени. — После отвори писмото. — Явно Боз Икард знае за прекосяването на реката и Артемизия.
— Как? — попита Хенри Мъглата.
— Предполагам, по същия начин, както и аз.
— Не… как разбра, че Боз Икард знае.
— Червените книги на Кити Заека са като прозорци към душите на големците в Испански Лийдс. Птичетата навсякъде пеят.
— И какво ще направи той? — попита Кейл.
— Бих казал, че има два варианта: или да приеме нашите думи, докато не му се отвори шанс да го използва, когато нещата станат наистина лоши; или пък да го използва, за да ни арестува сега и да сключи мир с Изкупителите.
Това стресна Хенри Мъглата, който бе възнамерявал да се прави на важен поне още шест месеца.
— Наистина ли мислиш, че ще го направи?
— Ако отчетем всичко ли? Не. Това не му стига, за да е уверен в победата. Знае какви ще са последиците, ако сбърка. Ще го остави да отлежава в мазето до момента, когато може да го използва. Но ние трябва да действаме бързо, да го представим като героичен опит, провален от коварно предателство — благородна жена, дързък набег, героизъм. Последни думи. — Кейл го изгледа. — Извинявай — каза ИдрисПюк. — Живял съм прекалено дълго и имам прекалено много лоши навици. Но няма да почетем паметта ѝ, ако позволим да гледат на това като на пълна катастрофа. Трябва да го представим като героичен провал.
— Наистина беше героичен провал.
— Само ако ние го представим като такъв. Хората имат нужда от разкази за лична храброст, себеотрицание и саможертва, за близка победа и коварен нож в гърба.
— Тогава да се надяваме, че ще ги получим — каза Хенри Мъглата.
— Надеждата няма нищо общо — отвърна ИдрисПюк. — В момента моите хора ги пишат. Ще бъдат разпространени из целия град до утре сутринта. — Той се обърна към Кейл, чувствайки се долен и циничен. — Съжалявам. Жалко, че смъртта я отнесе толкова рано.
ИдрисПюк остави двете момчета. Меката слънчева светлина се лееше през прозорците, като че ли къщата беше домашна катедрала, благословена от ангели.
— Кога заминаваш? — попита накрая Кейл.
— Утре. Рано.
Ново дълго мълчание.
— Аз също съжалявам — каза Хенри Мъглата. — Не знам какво повече да кажа. Харесвах я.
— Тя обаче не ме харесваше. Не и накрая.
Ново мълчание.
— Е — каза Хенри Мъглата, — теб лесно могат да те разберат погрешно. — Кейл изсумтя насмешливо. Хенри Мъглата продължи да се опитва да го утеши. — Вината не е твоя. Просто нещата са си такива.
— Не знам — каза Кейл след малко. — Не знам какво чувствам към нея сега, когато е мъртва. Но със сигурност не чувствам каквото трябва.
Четвърта част