Плясъкът на крилете му [bg]

Хенри Мъглата, Кейл и Клайст бяха говорили надълго и нашироко за това колко истински трябва да бъдат тренировъчните боеве. Изкупителите бяха възприели мотото „Тренирай тежко, бий се леко“ и го довеждаха до крайност. Престорените им битки не винаги можеха да се различат лесно от истинските, освен че при първите позволяваха на оцелелите да живеят. И тримата се страхуваха, че ако прекалят със суровостта на тренировъчните боеве, ще създадат повече проблеми, отколкото ще решат, и то по същата причина като при екзекуцията без съд: душите на швейцарците, селяни или джентълмени, не бяха свикнали на бруталност. Но швейцарските войници, по един или друг начин, трябваше да се научат на уважение.

— Така, значи — каза Хенри Мъглата на своите джентълмени-войници. — Мислите си, че сте много по-добри от тях. Ами, докажете го. — След това отиде при селяните от Новата армия и им каза, че в Испански Лийдс имало съмнения дали ще се справят в истинска битка — в края на краищата, те били селяни и със сигурност щели да си плюят на петите, щом нещата загрубеят. Избегна да каже, че това е мнението на швейцарските войници, защото те скоро щяха да се бият заедно. Но и това стигаше: селяните се разсърдиха. Само че тук беше заложено нещо повече от повторение на битката и урока от Сребърно поле. Този път и двете страни трябваше да претърпят поражение.

След три дни двамата с Кейл — в ролята на очарован зрител — наблюдаваха атаката на швейцарските войници и конните рицари срещу селяндурите. Беше гадна работа, но швейцарците, въпреки всичките си умения и решителност, се намираха в доста неизгодно положение, защото поемаха по десет удара на всеки нанесен. След един кървав час те се оттеглиха и Хенри Мъглата извади последния си, най-убедителен коз. Строи четиристотин стрелци и ги накара да сипят огнени стрели върху укреплението, със скорост три-четири в минута, в продължение на десет минути. Към края селяните бяха принудени да излязат, защото трийсетте каруци пламтяха като седмия кръг на ада.