Плясъкът на крилете му [bg]

— Сигурен ли си, че той може да се справи? — попита Кейл, когато Кулхаус се върна.

— Мислех, че си му приятел — каза Кулхаус.

— Може ли да се справи?

— Да, може.

Кулхаус реши, че уменията на Саймън — придобити с много усилия от страна и на двамата — е по-добре да се държат в тайна. Полезните неща, които би могъл да научи, и всъщност вече научаваше, щяха да утвърдят репутацията на Кулхаус като човек с всевъзможни способности. Подготовката за преминаването на Мисисипи също вървеше добре и чакаше само подходящите климатични условия и окончателното решение на Кейл.

В меда на Кейл имаше няколко оси, но онази, която го засегна най-пряко, беше въвеждането на дажби — ход, поискан от бюрократите на Ханзата, за да предотвратят паническо изкупуване, презапасяване и недостиг на стоки, жизненоважни за Новата армия. Аргументите им бяха разгледани от Кулхаус по искане на Кейл и той заключи, че позицията им е необорима — дажбите бяха от също толкова съдбовно значение за поражението на Изкупителите, колкото и осигуряването на оръжия.

— Разбира се — докладва Кулхаус на ДПИ, — в интерес на обществения морал ще се наложи тези ограничения да се приложат към всички. Не може да има никакви изключения — заяви той благочестиво — освен, разбира се, за кралското семейство.

Случи се така, че когато Кулхаус направи това изявление, Хенри Мъглата беше в стаята. Беше се върнал в Испански Лийдс за кратко, за да обсъди с Кейл приготовленията на запад. Веднага щом думите „кралското семейство“ излетяха от устните му, Кулхаус, който все още бе неопитен, но се учеше бързо, осъзна, че е допуснал сериозна грешка. Може би повече от сериозна.