Адвокат за милиони [bg]

Специален агент Хюит беше паркирал на улицата, на известно разстояние от жилището на Девън Мали. Следеше адвоката целия ден. Проследи го до съда и се скри в задната част на съдебната зала, докато вървеше заседанието. После видя как Фин, Мали и Козловски се качиха в другата кола и ги последва към Саути.

Научи името на Девън от графика на делата, обявен пред съдебната зала, и го съобщи по телефона на Портър, който си беше в кабинета.

— Ще го проверя в компютъра — каза Портър. Двайсет минути по-късно дребният агент го информира: — Той е крадец. Дребен, но има връзки от времето, когато е работил за Мърфи. Апартаментът, в който са влезли, е негов.

— Може да е нашият човек — каза Хюит.

— Може. Определено са намислили нещо.

— И на мен така ми се струва. В залата се говореше, че адвокатът е положил значителни усилия, за да премести гледането на делото за по-ранен час. Няма причина да бърза, освен ако не е притеснен от нещо.

— Взе ли Джи Пи Ес датчика с теб?

— Да. Опасявах се, че само ще се отбият, но изглежда ще се задържат тук известно време. Паркирал съм на трийсетина метра от апартамента. Малко ще е трудно, но ще се справя.

— Добре. Постави датчика и ги дръж под око. Обади се, ако има нещо. — Портър затвори, без да дочака отговор.

Хюит се вгледа замислено в телефонния апарат. Имаше чувството, че Портър се е самоопределил за ръководител на разследването и приемаше Хюит като верен и предан лакей. А в началото не беше така. Не друг, а Портър дойде да го моли за услуга. Каза му, че има солидни улики за случая „Гарднър“, но се налага да спре разследването. Каза, че е възможно да има „къртица“ в Отдела за борба с кражбите на изкуство и той не иска да рискува. Дори му предложи да си поделят заслугите, ако имат успех. Хюит обаче сега подозираше, че ако се стигне дотам, ще му се признаят само минимални заслуги.