Политичестки ред и политически упадък [bg]

Наличието или липсата на формална демокрация се отразява незначително както върху темповете на икономически растеж, така и върху качеството на управлението. Икономиката е свързана почти изцяло със световните цени на суровините предвид тежката зависимост на страната от енергийния износ. Затова икономиката на страната бележи относителен разцвет при военното управление през 70 – те години на миналия век, бележи упадък при цивилните и военните управления по време на спадането на цената на петрола през 80 – те и началото на 90 – те години на миналия век, след което с повишаването на цените отново се стабилизира през първото десетилетие на XXI в. при управлението на цивилните правителства. Показатели като ниво на бедността, здравеопазване, ниво на корупцията и разпределение на доходите нямат особена връзка с вида на управлението.

Възниква следният интересен въпрос: защо демокрацията не играе особена роля? Не би ли трябвало отварянето на една политическа система към свободния поток на информация и демократични искания да накара обикновените хора да гласуват за кандидати, които са по – честни или предоставят обществени блага на всички, а не само на своите поддръжници? Ако демокрация означава народовластие, въпросът, който поставя съвременна Нигерия, е защо хората не са недоволни и не се опитват да поемат контрол над ситуацията, както в САЩ и във Великобритания през XIX в.?

Отговорът на учени като Ричард Джоузеф е, че нигерийската политика е „пребендална“ и е фатална комбинация от рентиерство, клиентелизъм и етническа принадлежност. Благодарение на нефта държавата разполага с постоянен приток на доходи от природни ресурси, които елитите разпределят помежду си. Макар всички бедни хора – 70 – те процента от населението под прага на бедността – на теория да имат общ интерес от премахването на корупцията и по – справедливото преразпределяне на тези средства, те са разделени на повече от 250 етнически и религиозни общности, които не желаят да си сътрудничат. Техните взаимоотношения са вертикални под формата на контролирани от елита клиентелистки мрежи, който отпуска само толкова помощи и субсидии, колкото да гарантира подкрепа за себе си на следващите избори. Системата е стабилна, тъй като членовете на елитната рентиерска коалиция са наясно, че използването на насилие, за да грабнат по – голям дял от общия пай, ще навреди на интересите на всички, включително и на самите тях. Типичната реакция на насилие от типа на въоръжените нападения в делтата е комбинация от репресии и по – големи субсидии за потъпкване на недоволството.