Измамна светлина [bg]

— Чакай — каза главният инспектор. Щом видя изражението му, Жан Ги се стовари обратно на стола.

Гамаш седеше и мълчеше, сбърчил чело. Размишляваше. Младият детектив не за пръв път виждаше това изражение. Знаеше, че Арман Гамаш следва наум някаква нишка. Една мисъл води до друга, а тя до трета. Към мрака, но не в тунел, а в шахта. За да открие онова, което е скрито най-дълбоко. Тайната. Истината.

— Спомена, че нападението във фабриката е повлияло на окончателното ти решение да се разделиш с Инид.

Бовоар кимна. Това поне беше вярно.

— Чудя се дали и на Ани е повлияло по същия начин.

— Как така?

— Беше разтърсващо преживяване за всички — отбеляза главният инспектор. — Не само за нас. Но и за семействата ни. Може би след станалото Ани е направила равносметка на живота си. Също като теб.

— Но какво би й попречило да ви го каже?

— Може би не иска да се чувствам отговорен. Може би и сама не си дава сметка за това, не и съзнателно.

Тогава Жан Ги си спомни за разговора си с Ани точно преди вернисажа. Когато го попита за раздялата му. И направи бегла връзка с нападението и неприятните последствия от него.

Беше права, разбира се. Това бе последният тласък, от който се нуждаеше.

Тогава отказа да го обсъжда с нея от страх да не се разкрие. Но дали пък тя не бе искала да сподели с него собствените си тревоги?

— Как бихте се почувствали, ако точно това се е случило? — попита Бовоар началника си.

Главният инспектор се облегна на стола с леко тревожно изражение.

— Може и да е за добро — изрече Жан Ги съвсем тихо. — Трябва да е за добро, ако от случилото се излезе нещо хубаво, нали? Сега Ани може да открие истинската любов.

Гамаш се вгледа в заместника си. Изпит, уморен, отслабнал. И кимна.

— Oui. Би било хубаво, ако от случилото се излезе нещо положително. Но не съм убеден, че евентуалният развод на дъщеря ми може да се приеме за нещо хубаво.

Жан Ги обаче бе на друго мнение.

— Искате ли да остана? — попита.

Старшият детектив излезе от унеса си.

— Всъщност бих искал да свършиш малко работа.

— Аз и бездруго трябва да потърся значението на шнаугендендер.

— На кое?

— На онази дума, която използвахте.

— Schadenfreude — усмихна се Гамаш. — Не си губи времето. Означава да си щастлив от бедите на другите. Злорадство.

Бовоар се замисли.

— Струва ми се, че идеално приляга на жертвата. Но Лилиан Дайсън е стигала още по-далеч. Създавала е бедите. Навярно е била много щастлив човек.

Но Арман Гамаш не мислеше така. Щастливите хора не се напиваха до несвяст всяка вечер.

Жан Ги тръгна, а главният инспектор остана да изпие кафето си на масата, зачетен в "Голяма книга на анонимните алкохолици". Обръщаше най-голямо внимание на подчертаните пасажи и коментарите в страничните полета, потънал в архаичния, но много красив език, който така деликатно описваше спускането в ада и дългото катерене обратно. Накрая притвори томчето с пръст между страниците и се загледа в пространството пред себе си.