Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Кимбърли допуши цигарата и тутакси запали нова.
— Имаш нужда от някой, който да те защитава — продължи тя, — и знам, че Уолтър с удоволствие би се заел с това. Онези разбойници прекратиха опитите си да ме свалят заради Тошио. Сега основната ми грижа са пазачите на МКА — всичките се мислят за неудържими свалячи. От тях само онова страхотно гадже, италианецът Марчело, може евентуално да ме заинтересува. Вчера ми каза, че щял да ме накара да „стена от удоволствие“, ако се съглася да го придружа до стаята му. Бях му доста навита, докато не зърнах един от главорезите на Тошио да подслушва разговора.
И Епонин запали нова цигара. Знаеше, че е смешно да ги пали една от друга, но пътниците от Санта Мария имаха разрешение само за три половинчасови „сеанса“ дневно, а в претъпканата зона за живеене пушенето беше забранено. Докато Кимбърли за момент се обърна да отговори на въпроса на една едра жена, около четиридесетте, Епонин се замисли за началото на пътуването им. Още на третия ден откакто бяхме напуснали Земята — припомни си тя, — Накамура изпрати своите посредници при мен. Трябва да съм била първата му избраница.
Огромният японец, който е бил сумоборец, преди да стане събирач на дългове към един всеобщо известен комарджийски кръг, се беше поклонил официално, когато се приближи до нея във фоайето на смесеното училище.
— Госпожице Епонин — беше изрекъл на английски със силен акцент, — моят приятел Накамура-сан ме помоли да ви кажа, че ви намира за много красива. Предлага ви абсолютна защита срещу компанията ви и вашето благоразположение.
В известен смисъл предложението беше привлекателно — припомни си Епонин — И не се различаваше от това, което повечето благопристойни на вид жени от „Санта Мария“, в края на краищата приеха. Тогава аз вече бях наясно, че Накамура ще има голяма власт. Обаче не ми харесваше студенината му. Но се излъгах, че мога да остана свободна.
— Готова ли си? — повтори Кимбърли.
Епонин дойде на себе си. Тя угаси цигарата и заедно с приятелката си влезе в съблекалнята. Докато се събличаха и се приготвяха за душа, най-малко десетина чифта очи се наслаждаваха от гледката на телата им.
— Не те ли дразни, че те поглъщат с поглед? — запита Епонин, когато застанаха редом под душа.
— Хич — отвърна Кимбърли. — Дори ми доставя известно удоволствие. Тук няма много жени, които да изглеждат като нас. Възбуждам се, когато ме зяпат с такъв апетит.
Епонин изплакна сапунената пяна от налетите си твърди гърди и се наклони към Кимбърли.
— Значи си правила секс с жена?
— Разбира се — отвърна Кимбърли, отново смеейки се гърлено. — Ти не си ли? — Без да изчака отговора, американката се впусна в една от своите истории: — Първият ми снабдител с наркотици в Денвър беше една лесбийка. Бях само на осемнайсет, съвършена от главата до петите. Когато Лорета ме видя за първи път гола, помисли, че е умряла и е отишла в рая. Току-що бях приета в училището за медицински сестри и не можех да си позволя разходи за дрога. Така че сключих сделка с Лорета. Тя можеше да спи с мен, а в замяна да ме снабдява с кокаин. Връзката ни продължи почти шест месеца. По това време вече взех да се снабдявам сама, освен това се бях влюбила в Магьосника. Нещастната Лорета — продължи Кимбърли, докато тя и Епонин взаимно си подсушаваха гърбовете в умивалнята, която, се намираше в съседство с душовете. — Беше съкрушена. Предложи ми всичко, включително списъка на клиентите си. Накрая стана досадна, така че й подрязах крилцата и накарах Магьосника да я изхвърли от Денвър.
Кимбърли забеляза сянка на неодобрение по лицето на Епонин.
— Исусе — рече тя, — пак започваш да ми четеш морал. Ти си най-мекосърдечният убиец, който съм срещала. Понякога ми напомняш за лицемерните преподаватели по вероучение в последния клас на гимназията.
Тъкмо се готвеха да напуснат района на къпалнята, когато иззад гърбовете им изникна едно дребно чернокожо момиче с коса, сплетена на плитки.
— Ти Кимбърли Хендерсън? — попита то.
— Да — отвърна Кимбърли и се извърна. — Но какво…
— Твой мъж ли крал Джап Накамура? — прекъсна я момичето.
Кимбърли не отговори.