Градината на Рама [bg]

— Била е дрогирана?

— Няма значение — рече Уолтър. — Всеки от нас е отговорен за постъпките си. Ако аз се натъпча с говна и стана гаден, грешката си е моя. Но не мога да се измъкна от отговорността за това, което съм направил.

— Тя има отлично досие от центъра за изолация. Всички лекари, които са работили с нея, твърдят, че е отлична медицинска сестра.

Уолтър престана да свири на електронното си пиано и се втренчи в Епонин.

— Нека не говорим повече за Кимбърли. Достатъчно малко време имаме за нас двамата… Помисли ли върху моето предложение?

Епонин въздъхна.

— Да, Уолтър, помислих. И макар че ми харесваш и ми е хубаво да се любим, това, което ми предлагаш, твърде много наподобява на затвор… Освен това мисля, че го правиш от честолюбие. Ако не се лъжа, ти предпочиташ Малкълм…

— Малкълм няма нищо общо с нас — прекъсна я Уолтър. — Години наред, от първия ден, в който влязох в изолационното отделение на Джорджия, той беше най-близкият ми приятел. Свирим заедно. Правим секс, когато и двамата се чувстваме самотни. Ние сме сродни души…

— Зная, зная… Малкълм не е основното нещо, което ме тревожи, казвам го по-скоро заради принципа. Аз наистина те харесвам, Уолтър, ти го знаеш. Но… — гласът на Епонин заглъхна, докато се бореше със смесените чувства.

— Намираме се на три седмици път от Земята — рече Уолтър — и на шест от Марс. Аз съм най-едрият мъж на Санта Мария. Ако те обявя за „моето“ момиче, през тези шест седмици никой няма да те безпокои.

Епонин си припомни сутрешната неприятна случка, когато чу двама германци да обсъждат колко лесно е да се изнасили някой в зоната на пасажерите с присъди. Двамата знаеха, че тя ги чува, но не направиха ни най-малко усилие да понижат гласове.

Най-накрая тя се остави в яките ръце на Уолтър.

— Добре — промълви тихо, — но не очаквай много… Аз съм доста труден човек…