Игри за милиарди [bg]

Шофьорът Тим Пейли беше дребен служител на Капитол Груп, от отдела, който сключваше договорите с правителството. Беше амбициозен, алчен и повече от готов да върши всякаква мръсна работа, стига това да помогне на развитието на кариерата му.

Кринц беше стар приятел, на когото през последните години се плащаше от специален фонд — скрита купчина пари, с които се купуваха приятели за Капитол Груп в град, пълен с лошо платени бюрократи на средно ниво.

Кринц обаче, прероден християнин и човек, отдаден на семейството си, никога не би взел пари, за да уреди договор или услуга при спечелване на търг. Това би представлявало тежко нарушение на професионалната му етика и закона. Той осигуряваше само вътрешна информация и сведения — нищо повече. Което също беше нарушение на закона, само че дребно.

Пет хиляди на месец в банка по негов избор на Бахамите осигуряваха само толкова лоялност.

— Е, за какво става дума? — попита Пейли.

— Не съм сигурен. Разследват ли ви във връзка с полимера?

— Не мисля, защо?

— Защото някой проявява сериозен интерес към него и към вас.

— По-конкретно?

— СКР. Агент на име Дженсън. През последните няколко седмици непрекъснато души около отдела ни.

Кринц заемаше ниска позиция в офиса на главния инспектор на Пентагона — нищо и никакъв пост, който обаче му даваше възможност да има общ поглед върху нещата. Беше започнал кариерата си в отдела за държавни поръчки и след като бе придобил значителен опит в договарянето и отчетността по средата на кариерата си беше преминал към отдела за контрол на бившия си отдел. Сведенията му бяха безценни и струваха много повече от шейсетте хиляди годишно, които Капитол Груп му плащаха.