Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Разделени сме, Пола. Още сме женени. Поне така мисля.
— Радвам се да го чуя — каза тя, макар да не прозвуча искрено. — Кой би си помислил, че толкова ще се издигне? Знаеш какво имам предвид. — Бавно поклати глава. — Господи!
— Така е, наистина много се издигна. — Комплиментите на Пола звучаха двусмислено. Дали между нея и Шарлот нямаше някакво старо съперничество?
Скочът удари Стоун в празния стомах и Пола започна да му се вижда много сексапилна. Подозираше, че и тя изпитва същото. Може и винаги да я бе привличал.
— Знаеш ли — рече Пола, като пое голяма глътка — когато си лягахте двамата в колежа, чувах всичко.
Погледна го предизвикателно. Лицата им бяха само на сантиметри едно от друго. Сега нямаше никакво съмнение за какво мисли. Той се наведе напред и тя направи същото. Устните им внимателно се докоснаха, а после се сляха. След миг тя се отдръпна и прокара пръстите на лявата си ръка през косата му.
— Винаги съм харесвала къдриците ти — каза тя нежно.
— Струва ми се, че започвам да ги губя — каза дрезгаво той. — Слушай. Пола… — Парфюмът й, нещо с дъх на канела и мускус, проникваше в ноздрите му. Тя свали жакета си. Под копринената блуза прозираха гърдите й. Бяха големи. Зърната напираха под плата. Отчаяно му се искаше да махне дрехите й, да я види гола и беше смутен от желанието си.
— Пола, това не е хубаво.
— Да не мислиш, че Шарлот не се среща с никого? — прошепна Пола и той усети горещия й дъх в ухото си. Ръката й леко погали възбудения му пенис. За момент Стоун едва не загуби равновесие на табуретката.
Не каза нищо, объркан и с чувство за вина отвърна на целувката, езикът му проникна в устата й и заопипва меката тъкан.
— Хей, слушай, Чарли, радвам се, че се появи — прошепна тя. Двамата станаха и тръгнаха към съседната стая.
Като стигнаха до кушетката, тя разкопча колана му и плъзна дясната си ръка, все още студена от чашата скоч, в гащетата към задните му части, а после я върна отпред. Той затаи дъх и я чу да диша тежко. Разкопча блузата й и се възхити на щръкналите зърна, на широките кафяви кръгове. Наведе се да ги докосне с устни, като едновременно се чувствуваше и много виновен, и много прав. Отдавна не беше изпитвал подобни удоволствия.
Вашингтон
На следващата сутрин първият секретар на съветското посолство във Вашингтон Александър Маларек дойде на работа необичайно рано. Наля си чаша чай от сребърния самовар от седемнадесети век, който държеше в ъгъла на просторната си стая, и седна да прегледа пристигналите през нощта телеграми от Москва.
Като резидент — най-високопоставения служител на КГБ в Съединените щати — той контролираше всички операции. Сега, в дните на гласността, те бяха насочени предимно към придобиването на висши технологии. Помагаха му четирима други резиденти, в Ню Йорк и Сан Франциско.
Но през последните седмици времето му изцяло бе посветено на нещо, за което колегите му от КГБ никога не биваше да научат.
Маларек не се смяташе за предател. Той беше верен слуга на съветската държава, обичаше родината си и вече не си задаваше въпроса, дали не й изменя. Не, той твърдо вярваше, че помага за спасяването на великата си страна.
Но недоволството му от американците, неговите колеги от Светилището, непрекъснато растеше. Опитите им да намерят един определен човек се бяха оказали твърде немарливи.
Като резидент Маларек можеше да се разпорежда с мрежата от нелегални и замразени агенти на КГБ, разпростряна по целите Съединени щати. Нелегалните или агентите, които живеят под фалшиви имена, се контролираха от Осмо управление на КГБ, отдел С, който се занимава с организирането на убийства и саботажи. Подготвяни с години извън Москва, тези мъже (и няколко жени) получаваха фалшиви паспорти и други документи и биваха изпращани в САЩ. Тук се издържаха, без да правят впечатление, от незначителни служби и се срещаха колкото е възможно по-рядко с контролиращия ги агент от резидентурата. Това бяха ценни резерви, използуваха ги изключително внимателно. Често изпълняваха задачи в Близкия изток под прикритието на бизнесмени.
Много от тях работеха не за КГБ, а за Секретариата. Което означаваше, че като се имат предвид извънредните обстоятелства в момента, щеше да им се наложи да се заемат и с „мокри дела“ — с убийства.
Разпространено е мнението, че разузнавателните служби на Съветския съюз и на Съединените щати вече не се занимават с отнемането на човешки живот. В действителност подобни действия се избягват, доколкото е възможно, тъй като крият риск от разобличаване и могат да повлекат след себе си тежки политически последствия.