Последната одисея [bg]

16:04

Докато останалите вървяха надолу, Мак се задържа до вира. Застана на слънце, за да се стопли след студения душ. Заслони очи с длан и се загледа в отвесната скала.

Като климатолог беше свикнал да оглежда внимателно земята, скалите и горите, за да разбере по-добре как промените в климата се отразяват на терена, как редуващите се епохи са оставили след себе си следи, които могат да се открият с опитно око.

Мария забеляза, че не ги е последвал, и се върна при него.

— Какво има, Мак?

Той посочи горната част на водопада.

— Виждаш ли как скалите на ръба са във формата на мида, оформени през вековете от водата? Мидата е много по-широка, отколкото може да се обясни с обема вода, който в момента пада оттам.

— Това отговаря на казаното от Чарли, че някога целият район е бил много по-влажен. Че долината на Сус е била по-скоро залив, а притоците й били истински реки.

Мак отстъпи няколко крачки назад, отвеждайки Мария със себе си.

— Виж това. — Той посочи нагоре и после на север. — Проследи ръба на скалата. Какво виждаш?

Междувременно другите се бяха върнали, привлечени от гласовете им.

— За какво говорите? — попита Грей.

Мария най-сетне също го видя.

— По ръба има и други подобни миди.

Мак кимна.

— В миналото не само този поток е бил по-голям, но е имало и други, които сега са пресъхнали. Пет, доколкото виждам аз.

Мак си представи как е изглеждало това място навремето — пет мощни водопада, чиито води подхранват голяма река, течаща надолу към широк залив. Целият район сигурно е блестял от десетки дъги. Обвитите в мъгла скали вероятно са били покрити със зеленина, в която са гнездели птици. Горите са били по-високи и сред тях са бродели слонове и лъвове.

Отец Бейли го изтръгна от унеса му.

— Пет реки… — промърмори той.

Мак го погледна.

— Какво имате предвид?

Бейли посочи от водопада назад към канала, където ги очакваше капитанът с катера си.

— Марли нарече този приток Асиф Азбар. Реката на скръбта. Има обаче и друга река с подобно име. Хрумна ми преди, но не ми се видя особено важно и си обясних името като романтична волност покрай историите за хората, които изчезвали тук. Но сега, когато е ясно, че в района е имало и четири други реки, започвам да се чудя.

— За какво? — попита Грей.

— За една друга река със същото име като притока зад нас. Митичният Ахерон. Известен и като реката на скръбта, болката и плача. — Свещеникът се обърна към групата. — Той е бил една от петте реки, минаващи през Тартар и водещи към сърцето на Хадес. Имената им са Ахерон, Лета, Флегетон, Кокит и, естествено, Стикс.

Грей пое дълбоко дъх, пристъпи напред и погледна нагоре.

— Независимо дали сте прав, или не, острото око на Мак ни даде още четири места за претърсване. И ако в тази част на пропастта някога е имало пет водопада, знам къде аз бих поставил входа на подземния си град.

Той посочи средната мида.