Жив или мъртъв [bg]

— Сенатор е от Северна Каролина, демократ, служил в комисията по разузнаването. В Ленгли го харесваха — умен, прям. И Райън го харесваше. Хендли загубил семейството си в автомобилна катастрофа. Жена му и двете момчета. Много е богат. И той като Райън е направил куп пари от борсова търговия. Умее да вижда неща, които другите пропускат.

Двамата носеха хубави костюми, купени в Лондон по време на престоя им в екипа „Дъга“, с вратовръзки от „Търнбул и Асер“ и добре излъскани обувки. Всъщност Чавес носеше лъснати обувки всеки ден по навик още от армията, а Кларк понякога забравяше.

Паркираха в района за посетители и влязоха в сградата. Ърни Чеймбърс пак чакаше на рецепцията.

— Здравейте. Пак идваме за среща с господин Дейвис.

— Да, господине. Седнете, моля, докато го повикам.

Кларк и Чавес седнаха. Джон взе едно списание „Таймс“. Трябваше да свикне да чете новините с четиридневно закъснение.

Дейвис влезе във фоайето.

— Благодаря, че се върнахте. Ще ме последвате ли?

Две минути по-късно тримата седяха в кабинета на Том Дейвис, загледани към кътче от Мериленд.

— Значи се интересувате? — запита Дейвис.

— Да — отговори Кларк от името на двамата.

— Добре. Правила: първо, каквото стане тук, остава тук. Това място не съществува, нито пък съществува нещо, което се случва или не се случва тука.

— Господин Дейвис, и двамата сме запознати с въпросите на секретността. Не говорим много и не разказваме истории от училище.

— Ще трябва да подпишете още декларации за неразкриване на тайната. Не можем да ви направим нищо по закон, но пък можем да ви вземем всичките пари.

— Трябва ли да ги видят нашите адвокати?

— Ако желаете. В споразуменията няма нищо компрометиращо, но след това трябва да ги скъсате. Не можем да си позволим тук да идват адвокати и да се чудят с какво точно се занимаваме. Строго погледнато, работата ни не е съвсем законна.

— Колко ще е пътуването? — запита Джон.

— По-малко от онова, с което сте свикнали. Още мислим по този въпрос. Повечето време ще сте тук, ще преглеждате данни и ще планирате операции.

— Какъв е източникът на данните?

— Най-вече Ленгли и Форт Мийд, но измъкваме по малко и от ФБР, имиграционните власти и митниците, от Службата за вътрешна сигурност… Такива места. Имаме адски добър технически екип. Вероятно сте забелязали таралежа на покрива.

— Да.

— Ние сме единствената сграда по пряка линия на видимост между ЦРУ и Агенцията за национална сигурност. Те си разменят данни чрез микровълни, а ние сваляме целия им трафик. Така си правим финансовата търговия. АНС наблюдава отблизо нашите и чуждестранните банки. Могат да се включват и в компютрите, и в системите им за вътрешна комуникация.

А онзи ден какво казахте за мокрите работи?

— До момента сме изпълнили само една истинска операция — четиримата, за които споменах вчера. Истината е, че ни беше любопитно какво ще стане. Всъщност не стана нищо особено. Сигурно твърде добре сме скрили следите си. Всички убийства приличаха на сърдечни удари, жертвите са преминали аутопсия и изводите от нея са за „естествена причина“. Според нас противникът прие тази версия и продължи напред. Четвъртият случай — МоХа — ни донесе компютър с пароли, та до неотдавна можехме да четем някои от съобщенията им по електронната поща. Изглежда миналата седмица са сменили комуникационните си протоколи.