![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
За два дни високоскоростно пътуване на всеки кораб беше установена еднаква рутина. При спиране почти всички на борда, както екипажът, така и пътниците, се изсипваха на твърда земя. Дори най-печените морски вълци на борда на ледените кораби бяха започнали да зеленеят около врата (или където там позеленяваха канимите при морска болест, предположи Маркус) и бяха щастливи да стоят неподвижни, без да бъдат разтърсвани от паднал в краката им пътник.
И алеранските призователи на дърво, които подсилваха корабите, за да не се разпаднат, не правеха изключение. Маркус наблюдаваше как четиримата мъже от кораба на Храл залитат като пияни по трапа. След това те се насочиха към паднал ствол на дърво наблизо и започнаха да си подават един на друг бутилка с някаква отвратителна смес, дестилирана от любители в легионите. Схванати легионери и накуцващи канимски воини се възползваха от възможността да протегнат крака, обединени от измъчващия ги общ враг — или поне от общото мъчение.
Охраната на Храл беше нащрек и оставаше на място. Корабът му беше спрял на повече от осемдесет ярда от всички други, а постови бяха разположени на носа, на кърмата, на левия и на десния борд. На фона на ослепително белия лед всеки приближаващ се веднага щеше да бъде забелязан.
Маркус и Ша се промъкнаха по дължината на алерански кораб, спрял успоредно на по-голям канимски кораб, и Маркус изчака порив на необичайно студения вятър да вдигне облак сняг и киша във въздуха, завъртайки ги като ледена завеса. Тогава Маркус извади меча си, изсумтя от усилие и проби дупка в леда, малко по-голяма от собствения му крак. Той сложи длан на голата земя под леда и призова земната си фурия Вама. Земята потръпна, ледът се напука и студената земя беззвучно погълна него и Ша.
Канимът стисна с лапа бронираното рамо на Маркус и стоманените плочи изскърцаха протестиращо от силата на хватката му. Маркус стисна зъби и се опита да сведе до минимум щетите върху ледената покривка, докато се потапяше в земята, сякаш е вода. Той оформи около тях компактна сфера открито пространство, достатъчно малка, за да принуди Ша да се сгъне почти на две. Маркус много добре усещаше горещото, учестено дишане на канима по врата си.
— По-спокойно — каза той. — Всичко е наред.
Ша изръмжа:
— Колко време ще отнеме, за да стигнем до Храл?
Маркус поклати глава.
— Зависи от земята. Ако е само пръст, ще е бързо. Но ако има много камъни, ще бъде по-трудно.
— Тогава започвай.
— Вече започнах.
В тъмнината Ша пусна недоволно ръмжене.
— Но ние не се движим.
— Да — потвърди Маркус. — Но земята около нас се движи и ни носи със себе си.
Той си пое треперливо дъх. Не беше използвал заклинанието за тунел от петнадесет години. Беше забравил колко е трудно. Или може би той остаряваше.
— Трябва да се концентрирам.
Вместо да даде някакъв положителен отговор, Ша просто замълча. Врани, хубаво е да работиш с професионалист.
Земята между входната им точка и кораба на Храл беше осеяна с древни валуни, останки от някакъв отдавна изчезнал ледник, най-вероятно освободен от леда и после потънал в тинята по време на следващото размразяване. Преминаването директно през тях би било възможно, но камъкът беше с порядък по-труден за призоваване от земята. Макар това да удвояваше разстоянието, което трябваше да преминат, Маркус прецени, че в крайна сметка ще изразходва по-малко енергия — въпреки че загубата на време щеше да бъде проблем. Отне им близо двадесет минути, за да достигнат целта си, което беше под границата на безопасност, която беше изчислил, макар и едва.
Невъзможно беше да се почувства самия кораб през разсейващия слой лед на повърхността, но натискът на неговата маса, предаван от леда и притискащ почвата, се усещаше лесно. Той насочи тунела към задната част на кораба и бавно го насочи към повърхността. Температурата в малкия въздушен мехур внезапно спадна и земята на свода му се замени със студен, мръсен лед.