![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Маркус стисна зъби и си размени кимване с Демос и боцмана.
— Първо копие — проточи Демос.
Както обикновено, тънкият като вейка капитан на „Слайв“ беше облечен в обикновени, здрави и изцяло черни дрехи. Носеше дълго острие с проста и изтъркана дръжка.
— Добре ли сте?
Маркус изсумтя.
— Започвам да мисля, че вероятно съм твърде стар, за да съм тук.
— Може би е време да се пенсионирате — каза Демос.
— Веднага след като свършим с работата.
— Работата никога не свършва — каза Демос.
— Мммм. Може би ще имам късмет и ще получа стрела в окото.
По лицето на Демос проблесна усмивка.
— Обнадеждаващо.
Вдигна поглед към небето и сви устни.
— Октавиан беше прав.
Маркус присви очи, за да види как разпръснатата линия на вордските рицари се събира в по-плътен рой.
— Колко са?
— Деветдесет, може би сто — каза Демос.
Маркус забарабани с пръсти по дръжката на меча си.
— А колко е вашият екипаж?
— Двадесет и седем — последва хладнокръвният отговор. — И аз. И вие. И принцепсът. И Антилар. Плюс младият Антилус и летящите му момчета отгоре. Достатъчно.
— Предполагам, че врагът няма да поднесе нещо ново в битката.
Демос оголи зъби:
— Не се опитвайте да ме объркате.
— Ако светът беше разумно място, нямаше да има нужда от мъже като мен — отговори Маркус.
Демос кимна.
— Или като мен.
Той замислено присви очи.
— Чудя се дали капитанът ще поупражни своите способности.
— Доколкото знам, способностите му все още са доста ограничени.
Демос го погледна навъсено.
— Носим се по гладка и плоска ледена пързалка, която остава студена в средата на пролетта, бягаме пред вятър, духащ под перфектен ъгъл, за да ни движи, и който не се е поколебал или утихвал от цели два дни — той погледна към приближаващия ворд. — Това не е късмет. В целия свят няма толкова много късмет.
Маркус отдавна подозираше, че способностите на капитана са започвали да се развиват, и думите на Демос имаха смисъл. Ако не беше сигурен в способностите си, капитанът можеше да реши да ги тества в реална битка в някаква контролирана ситуация — далеч от очите на останалата част от флота, в случай че нещо се обърка.
Последният кораб на флота се плъзна покрай тях и Демос внимателно проследи с поглед отдалечаващата се кърма:
— Е, заминаха.
— Може би бихте искали момчетата ви да слязат от такелажа? — предложи Маркус. — Вордът ще бъде тук много скоро. Нашите летци ще вдигнат доста вятър, за да попречат на враговете да се изсипят накуп на палубата.
Демос кимна лаконично и даде знак на боцмана. Последният започна да крещи на моряците да слязат. Въпреки че почти винаги се движеха въоръжени с ножове, днес екипажът на Демос беше облечен с бронирани якета и всички носеха мечове или други оръжия за битка. Демос заповяда да сгънат и приберат платната, за да не бъдат повредени по време на сражението. Беше заповядал също така да намокрят палубите и екипажът усилено разливаше разтопена вода през последния четвърт час. Въпреки вятъра и студения въздух от север, температурата не беше достатъчна, за да замръзне водата, и дървеният корпус на „Слайв“ я попи, сякаш самият кораб жадуваше да се върне в морето.
Маркус едва ли би могъл да упрекне предпазливостта на Демос. Огненото призоваване може да бъде опасно и непредсказуемо в битка, дори когато се използва от експерт. Ако капитанът беше решил да опита силите си в това, предпазливостта на Демос беше напълно разумна. Тъкмо приключиха и един от моряците извика:
— Идват!
Маркус обърна глава, за да види групата вордски рицари да променят курса си и да правят стръмно гмуркане към неподвижния кораб. Докато се спускаха, десетина от тях се отделиха от основната част, изпреварвайки останалите, и се насочиха към Антилус Красус и неговите рицари Аери.