![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Маркус размести няколко тънки кожени пергамента на масата, напрягайки паметта си, за да е сигурен, че са на същите места, на които бяха при неговата поява. След това провери вратата на каютата, увери се, че е залостена отвътре, и накрая се върна в изходната точка.
Маркус се усмихна. Никой в лагера на шаманите няма да разбере какво се е случило.
Когато вече се канеше да слезе долу, той погледна към леглото на Храл и замръзна от ужас. Леглото беше покрито с тежко кожено одеяло, още с козината. За момент Маркус се зачуди що за животно има толкова пъстра, несъчетаваща се, странна кожа. После осъзна какво гледа.
В ужасяващото одеяло имаше пришити може би сто човешки скалпа. Много от тях имаха толкова фина коса, че не можеха да принадлежат на възрастен. Някои от скалповете всъщност бяха доста малки.
Маркус потисна отвращението си и почти слепешком се насочи към трюма. От палубата на кораба се разнесе тръбен зов — сигнал, предупреждаващ за потегляне след петнадесет минути. Флотът се подготвяше за тръгване.
Маркус и Ша се върнаха при отвора в корпуса и скочиха в дупката отдолу, влачейки Храл със себе си. Маркус с ръмжене призова Вама и след миг земята отново ги покри.
— Жив ли е? — попита Маркус миг по-късно.
— На теория да — отговори Ша.
— Събуди го.
Ша мълчеше в мрака. После изръмжа нещо под нос. Чуха се звуците на няколко силни шамара. Храл започна да издава несвързани звуци.
— Той говори ли алерански?
— Не — каза Ша.
— Ще ми бъдеш ли преводач?
— Да.
Маркус се протегна в тъмното и докосна кожата на Храл. След това стрелна ръка, сграбчи ухото на канима и го повлече напред с всичката сила, която Вама можеше да му даде.
— На път съм да те убия — каза той тихо и Ша повтори думите му на ръмжащ канимски. — След малко ще потеглим. И аз ще те оставя тук. На десет фута под земята и леда. Пръстта ще те смачка, ще влезе в устата, в носа, в очите ти.
Той усука ухото му.
— Ще бъдеш смазан, бавно, докато умреш, Храл. И никой няма да знае дали си жив или мъртъв.
Маркус изчака Ша да приключи, след което грубо бутна Храл, пускайки ухото му. Храл забърбори несвързано на канимски — звучеше така, сякаш се опитва да умилостиви Ша. Маркус чу как назъбения инструмент на Ша напуска ножницата си и се забива в месо. Храл извика. Миг по-късно Маркус усети миризма на жлъчка и екскременти. Ша беше изкормил шамана.
Маркус отново сложи ръка на земната стена и пожела тунелът пак да се задвижи. Храл започна да дрънка още по-панически, когато въздушната сфера започна да се отдалечава от него. Продължи да говори и да крещи, докато след няколко секунди гласът му внезапно изчезна.
Ша пусна доволно ръмжене, но не направи никакъв коментар.
Появиха се там, където бяха влезли в земята, като преди да излязат Маркус внимателно провери и установи, че никой не им обръща внимание. Роговете все още звучаха. Маркус се огледа възможно най-внимателно и забеляза крилати черни силуети, летящи от юг високо над главите им. Вордски рицари.
— Хайде! — изръмжа Маркус на Ша, докато се качваше обратно върху леда.
Ша следваше Маркус плътно по петите и изръмжа нещо.
— Да — отговори му Маркус. — Нападнати сме.
Глава 23
Маркус не беше пробягал и двадесет фута, когато Антилус Красус се появи в откритото небе върху бучащ стълб студен вятър, кацна до него и извика.
— Първо копие! Капитанът иска да те види!
— Къде? — попита Маркус.
Барабани и рогове продължаваха да звучат и навсякъде каними и алеранци бягаха обратно към своите кораби. На мачтите бяха издигнати знамена — зелени флагове, които бяха сигналът за продължаване с пълна скорост.
Вместо да отговори, Красус метна едната ръка на Маркус през раменете си, стисна го с желязна хватка и порив на бурен вятър ги откъсна и двамата от земята. Ледът отдолу се отдръпна, когато в стръмна дъга се издигаха във въздуха, и Маркус осъзна, че полага отчаяни усилия да не се притиска към младия трибун. Мразеше да лети, мразеше да бъде изцяло на милостта на чуждия талант и преценка. Те преминаха над две дузини високи мачти и за това време далечните очертания на летящи ворди се сближиха.
Полетът беше кратък — по-скоро като прекалено дълъг скок, отколкото като предишните полети на Маркус. Приземиха се директно върху палубата на „Слайв“, като се плъзнаха и оставиха две криволичещи линии по нея, спечелвайки си осъдителния поглед на капитан Демос. Красус потупа Маркус по рамото и отново се издигна във въздуха, за да се присъедини към рицарите Рибки, които вече бяха там, подредени в защитна формация около „Слайв“.