Фурията на Първия лорд [bg]

В крайна сметка невероятната сила, дадена й от фуриите, не добавяше нищо към телесната й маса, а ритникът на Амара беше нанесен с такава скорост, че дори тя да притежаваше изключителни способности на земен призовател, пак щеше да е излишно.

Амара усети как глезенът й изщрака, а болката, добавена към агонията на Сирус, беше повече от достатъчна да отмие концентрацията й за призоваване. Светът се върна към обичайната си скорост и Инвидия се блъсна в ниския каменен ръб, ограждащ края на покрива. Тя се удари с брутална сила и от гърдите й се изтръгна вик. Върховната лейди тръсна глава и вдигна ръка, очите й пламтяха от внезапна ярост.

И тогава директно върху нея избухна огън — нажежена до бяло огнена сфера, фурията на рицар на огъня, усилена многократно. Поток от изгаряща топлина обля Амара като вълна и отметна срязаната й коса назад; тя се хвърли на земята, за да защити неподвижното лице на Бърнард от изгарящата жега на този взрив.

След миг тя погледна назад — очите й все още бяха заслепени от ярката светкавица — и установи, че половината от покрива на сградата, частта, където бе стояла Инвидия, просто я нямаше. Нямаше развалини, нямаше пожар, нямаше прах — сградата в сферата с диаметър няколко карети просто беше изчезнала. Мястото, където сградата беше погълната, беше отсечено сякаш с нож; самият ръб на оригиналния материал гореше в черно. Ужасна миризма изпълваше въздуха.

Нямаше и следа от Инвидия.

Наблизо се чу съвсем лек удар по покрива. Амара вдигна поглед и видя друга замъглена, почти невидима фигура, стояща на десет ярда разстояние, близо до стерилно разрушения покрив.

— Искрено се надявам — измърмори Гай Атис, — че не сте се изгорили. Опитах се да огранича разпространението на топлината.

— Вие ни използвахте — изръмжа Амара.

Тя отмести яростния си поглед от замъгления силует на Атис. Сълзите, предизвикани от силната болка, почти я бяха заслепили, но тя намери гърлото на Бърнард с пръсти. Пулсът му беше стабилен и силен, въпреки че той все още лежеше неподвижно. Неговата сила, усилена от силата на фурията, му бе помогнала да оцелее при удара на Инвидия в челюстта. Ако Амара беше ударена така, вратът й щеше да се счупи.

— Беше необходимо — спокойно отговори Атис. Той се обърна и огледа изпълненото с дим и огън небето на Рива. — Инвидия никога нямаше да се покаже, ако не беше сигурна, че може лесно да ме убие, точно както ако бях разсеян от тези фурии. И ако не беше намерила някой, който да ме пази, щеше да си помисли, че охраната ми е прекалено добре прикрита и нямаше да се покаже от страх да не бъде изненадана. Вие и вашият граф сте достатъчно способни, за да ви бъде поверено да ме предупреждавате за опасности, но и достатъчно уязвими, за да бъдете бързо победени от някой от калибъра на Инвидия.

— Тя можеше да ни убие и двамата — каза Амара.

— Точно така — отговори Атис. — Но не и без да разкрие присъствието си.

За миг Амара свирепо се втренчи в него, примигвайки през сълзи.