Фурията на Първия лорд [bg]

Атис лежеше на покрива, бял като чаршаф. Дясната му ръка потрепваше в нещо, което изглеждаше като напълно неконтролирано движение. Краката му бяха обездвижени. Не кървеше, но нажежените до бяло остриета на върховен гражданин почти винаги обгаряха раните. Само фактът, че е подпрян на каменния ръб на покрива, му пречеше да лежи по гръб.

Лявата му ръка рязко бръкна в пазвата и след това се появи с хартиен плик. Немощно го хвърли към Инвидия и той спря пред краката й.

— За вас. Харесва ми какво сте направила с косата си.

Инвидия оголи зъби в усмивка. Кръв се стичаше от изгорените й устни. Зъбите и бялото на очите й изглеждаха зловещо на фона на изгореното черно лице.

— Какво е това?

— Вашето копие от документите за развод.

— Колко учтиво.

— Необходимо е. Не мога законно да се отърва от вас, докато не ви ги предам.

Усмивката на Инвидия не трепна и тя тръгна напред; мечът й съскаше, докато пламъците му галеха хладния въздух.

— Сега ще се отървете от мен.

Той сведе глава в насмешлив поклон — лицето му беше маска на спокойно презрение.

— Дори това не е достатъчно скоро.

— И за двама ни — измърка тя.

Разнесе се крясък на граблива птица и малък сокол от нажежен бял огън се заби в покрива в краката на Инвидия, мигновено превръщайки се в огнена стена, която се издигна между нея и Атис.

Измъченият поглед на Амара се насочи към небето, където имаше половин дузина летци — всеки въоръжен с пламтящо оръжие, и те вече се накланяха за гмуркане, което щеше да ги отведе на техния покрив. Те полетяха в неравен клин, а Ария Плацида ги водеше с огнен меч в ръка — подгъвите на полите й се развяваха и плющяха от скоростта на полета.

Атис започна да се киска слабо, приглушено и подигравателно.

— Кървави врани — изръмжа Инвидия.

Тя се завъртя, стрелна се към задната част на сградата и изчезна от поглед, когато вятърът започна да вие, обвивайки я в тежък облак дим.

Амара се вкопчи в Бърнард, когато трима от новодошлите се приземиха на покрива, докато останалите трима останаха във въздуха. Старият Върховен лорд Церес, чиято бяла коса изглеждаше оранжева на светлината на огъня, се приземи до лорд и лейди Плацида, докато Фригия, синът му и Върховен лорд Рива бяха останали на стража във въздуха.

— Ария — извика Амара. — Принцепсът незабавно се нуждае от лечебна вана.

— Едва ли — каза Атис със спокоен тон. — В крайна сметка най-вече това е смисълът на острието на огнения призовател. Да се лекува запечатана рана е почти невъзможно.

— О, млъкнете — отсече Амара. За миг стисна зъби и добави: — Ваше височество.

Ария отиде до Гай Атис, огледа раните му и поклати глава.

— Градът е загубен. Сега сме в ариергарда на легионите. Трябва да тръгваме.