Фурията на Първия лорд [bg]

— Това не е сила за атака, сър — каза той след малко. — Малко са на брой и са прекалено разпръснати.

Капитанът се ухили, когато вятърът започна да духа по-силно, отколкото през цялата сутрин.

— Това си мислех и аз.

— Разузнавачи — каза Маркус.

Капитанът кимна.

— Сигурно летят нагоре и надолу по Защитната стена.

Със стържещ звук корабът най-близко до „Слайв“ започна да се движи, а студеният вятър изду платната му. И пред тях, и зад тях другите кораби също потеглиха, но платната на „Слайв“ останаха сгънати.

— Защо? — попита Маркус.

— Търсят ни, естествено — отговори капитанът. — Очевидно вордът знае, че сме напуснали Антил и сме се насочили на север. И въпреки че тази идея проработи, не е необходим гений, за да се заключи, че единствената по-голяма структура на север от Антил може да играе роля във всичко, което сме планирали.

Маркус изсумтя. В това имаше смисъл. Вордът можеше да отдели няколко хиляди летци за разузнаване, а с изключение на рицарите Аери, поробени от ворда, вордските рицари бяха най-бързите части, с които разполагаше врагът. Все повече кораби преминаваха покрай неподвижния „Слайв“.

— Какъв е планът, сър?

— О, ще бягаме — каза небрежно капитанът. — Те летят срещу вятъра, а ние летим в него. Те не могат да издържат на темпото толкова лесно, колкото ние. Ще се уморят и след няколко часа ще ги загубим.

Маркус кимна.

— Да, сър — после прочисти гърлото си. — Не съм моряк, сър, но не трябва ли да използваме платната, ако ще оставяме ворда зад нас?

Зад капитана Кайтай се ухили като вълк.

— Не искам да търпя ненужни загуби в обща схватка — каза капитанът. — Ще изостанем от другите. Ако видят самотен кораб, потенциално неспособен да избяга, сигурен съм, че вордските рицари ще приемат това като възможност за атака.

— Искате да им попречите да избягат, за да не разкажат на кралицата си за нас — кимна Маркус.

Капитанът разпери ръце.

— Точно така. А също трябва да проуча няколко теории. Ще е по-добре да ги тестваме сега, отколкото когато достигнем основната ударна сила на врага. Бих искал да координирате усилията си с капитан Демос и да се уверите, че има някой, който да го съветва как той и екипажът му могат да работят най-добре в тандем с нашите рицари.

Маркус отдаде чест:

— Разбира се, сър.

— Благодаря — каза капитанът. — Предполагам, че Демос е на кърмата.

Маркус се отправи към Демос, като пътьом провери оръжията и бронята си — навикът на стария войник отдавна се бе превърнал почти в рефлекс. Докато вървеше, той наблюдаваше как корабите на флота грациозно се плъзгат около „Слайв“ и продължават на изток. Той премина по няколко къси стръмни стъпала, за да се качи от палубата на кърмата, и забеляза, че краката му треперят от умора. Тунелът го беше изтощил физически много повече, отколкото беше очаквал. Осъзнаването на този факт сякаш предизвика всеобщ бунт на крайниците му, всеки мускул и става излъчваше различни и уникални оплаквания.