Фурията на Първия лорд [bg]

Маркус забарабани с върховете на пръстите си по бронята.

— Какво ще се случи, ако не бъде убит? Ако просто… изчезне. Няма кръв. Няма доказателства за борба. Никой никога повече не го вижда.

Ша издаде поредното вибриращо ръмжене, от което космите на тила Маркус се изправиха, макар да започваше да осъзнава, че звукът съпътства моменти на замисленост на канима.

— Да изчезне. Това не е… характерно за нас.

— Не?

— Никога. Ние служим на нашия майстор, но в крайна сметка ние сме негови оръжия, негови инструменти. Той използва нашата работа, сякаш я извършва със собствените си ръце. Ако най-доброто решение на даден проблем на моя господар е да убие друг каним, той ще го направи със собственото си острие. Когато е ограничен от традицията или от кода на честта, изпраща Ловците си и е ясно, че те са само неговото оръжие.

— И това го защитава от последиците от собствените му действия?

— При условие, че неговите Ловци не бъдат заловени — каза Ша. — Това е подходящ начин един велик Майстор да защити честта си, когато врагът му се крие зад закона. Храл лъже нашия народ, казва им, че моят господар възнамерява да унищожи заклинателите на кръв. Предупреждава ги, че ще знаят, че е започнал, когато бъде убит.

— Което му дава статут на мъченик, без да е платил цената — отбеляза Маркус, — както и прави невъзможно Варг да действа, без да навреди на себе си.

— Да. А слугите на Храл предвождат много заклинатели на кръв и са казали, че ще оттеглят подкрепата си, ако се случи такова нещо. Загубата на сила точно сега би била притеснителна и крайно нежелателна.

От това, на което Маркус беше станал свидетел за силата на шаманите в битка, тяхното внезапно отсъствие можеше буквално да се окаже фатално.

— Не отговори на въпроса ми — каза той. — Ами ако Храл просто изчезне?

Чу се стържещ звук, когато опашката на канима се плъзна по стената на малката каюта.

— Това не е нашият начин. Господарят няма да носи отговорност. Но последователите на Храл ще закрещят, че са го направили демоните — на всеки кораб във флота има демони, които използват своите сили, за да ги предпазят от разпадане.

— Значи трябва да се случи там, където никой от призователите на дърво не би могъл да го направи — каза Маркус. — И тогава?

От гърдите на Ша се изтръгна дрезгав смях.

— Сред заклинателите на кръв съществува дългогодишна традиция — да отидат на медитативно поклонение, сами и без предупреждение, за да докажат своето благочестие и предаността си към народа, както и да търсят просветление на ума си.

— Може да проработи — каза Маркус.

— Ако изобщо е изпълнимо — каза Ша. — Изпълнимо ли е?

Маркус се усмихна.