Фурията на Първия лорд [bg]

За последно бяха спирали за почивка само преди час. Следващото спиране щеше да бъде едва след зазоряване.

Маркус стоеше на носа на кораба, докато той следваше другите на изток. Нощното небе още не беше започнало да се озарява от наближаването на зората, но светлината не беше далеч. Известно време той наблюдаваше как флотът се плъзга по безкрайния леден път пред тях, мислите му се движеха в кръг, постепенно се успокояваха и ставаха по-малко натрапчиви. Малко по-късно, когато първият синкав лъч започна да проблясва на изток, Маркус се прозя и се обърна, за да тръгне обратно по палубата към каютата с големина на килер, който му служеше за спалня. Не знаеше дали тресящият се кораб ще му позволи да си почине, но поне за разнообразие не собствените му мисли щяха да са причина за будуването му.

Той отвори вратата на каютата си и спря, усетил миризмата, след което се намръщи, пристъпи в неосветеното пространство и затвори вратата.

— Кървави врани. От колко време сте на кораба?

— От последното спиране — изръмжа Ша с възможно най-тих глас.

Маркус облегна гръб на вратата и скръсти ръце на гърдите си. В тясната каюта той почти докосваше мършавия каним и нямаше намерение да предизвиква опасна реакция чрез физически контакт с Ловеца.

— Какво решение носиш?

— Никакво — отговори Ша. — Все още няма какво да нося. Нашият проблем остава нерешен.

Маркус се подсмихна.

— Това означава, че твоят и моят вожд ще бъдат принудени да се бият в дуел.

— Очевидно, да — философски каза Ша, — въпреки че двамата и преди са се сблъсквали с подобни ситуации и са оцелявали. Този, който е по-силен, ще докаже своята правота.

Маркус направи гримаса.

— Който и да победи, това ще е загуба и за двата ни народа.

— Имаш ли някакво решение?

— Още не — каза Маркус, — но това не означава, че няма такова.

Ша тъжно изръмжа.

— Може би ще се появи, ако бъде убит врага на моя господар, Храл.

— Мислех, че титлата му е Храл, Майсторът на заклинателите на кръв.

— Храл — повтори Ша.

Маркус се усмихна в мрака.

— Какво получаваме, като го премахнем?

— Време. Ще настъпи пауза, докато заклинателите на кръв изберат новия си водач.

— Което само по себе си може да създаде допълнителни проблеми.

— Да.

— И каква ще бъде цената на подобна покупка на време?

— Моят живот — отговори просто Ша. — Той ще бъде предложен на господаря ми като възмездие, след като работата бъде свършена.