Фурията на Първия лорд [bg]

Ша пристъпи към края на люка, разположен в центъра на трюма, и направи седем безшумни крачки към кърмата. После се обърна надясно, направи още две крачки, протегна ръка и постави пръсти на тавана над главата си. След това погледна отново към Маркус, за да се увери, че алеранецът е видял мястото.

Маркус кимна и се плъзна, за да застане в посочената позиция. Ша се обърна и сплете пръсти, създавайки стреме с ръцете си. Маркус стъпи на импровизираното стъпало и усети как канимът бавно го повдига нагоре, докато не докосна тавана над себе си. Той се съсредоточи върху дъските, присви очи и с рязко движение на ръцете принуди по-тънката палуба да се раздели, точно както направи с корпуса на кораба. Щом дупката се появи, Ша го изхвърли нагоре и Маркус полетя през нея. Воня на гниеща кръв и каним го удари в ноздрите. Той се приземи на едно коляно, бързо се огледа и видя мършав каним с червеникава козина, клекнал пред ниска маса с дузина свитъци кожен пергамент, разстлани пред него. Храл.

Маркус направи две бързи крачки и с всички сили се вряза в Храл, възползвайки се от момента на изненадата. Зъби се устремиха към лицето на алеранеца и юмрукът му излетя нагоре, затваряйки устата на Храл точно в момента, когато започна да се отваря за вик.

Заобиколен от дърво и далеч от земята отдолу, Маркус нямаше как да призове Вама, за да използва силата й, в резултат на което един възрастен каним имаше смъртоносно предимство пред него в близък бой. Той нанесе бърз, рязък удар в гърлото на Храл. Ударът не беше достатъчно силен, за да бъде фатален, но превърна втория опит за вик в хрущящ звук, след което канимът сграбчи бронята на Маркус и го хвърли през половината каюта.

Храл се огледа диво, докато очите му не блеснаха при вида на една от бледите кожени торбички, които носеха всички шамани, висяща на колче на стената. Канимът се втурна към нея.

Маркус вдигна ръка и направи рязък жест за привличане, който накара Итан да се задвижи, а колчето се разклати и освободи торбичката точно когато Храл посегна към нея. Тя падна на пода с глух звук и капчици кръв изпръскаха стената.

Ша се плъзна през малката дупка в пода като змиорка, изскачаща от леговището си. С един скок ловецът прелетя през цялата каюта и скочи върху борещия се Храл. Ръцете на Ша бяха мълниеносни и очите на Храл се разшириха още повече, когато коженият шнур се стегна плътно около гърлото му. Ша събори Храл на пода и се облегна назад, за да усили натиска на примката.

Маркус прекоси стаята и върна торбичката на колчето на стената. После докосна стената и накара Итан да попие капчиците гъста кръв в дървото, като я изтегли дълбоко във влакната, където няма да се вижда на повърхността. Той се обърна към Ша, който продължаваше здраво да дърпа примката, въпреки че Храл беше престанал да се движи още преди няколко секунди.

Когато Ша видя, че Маркус е свършил, той хвърли поглед към дъските и кимна с уважение. После завъртя примката около гърлото на Храл така, че да може да я държи с една ръка. Използва я като дръжка, за да завлече безчувствения шаман до дупката в пода и безшумно да го спусне в трюма.