Катерина де Медичи [bg]

Изтърпях още един банкет, организиран от Франсоа дьо Гиз и се оттеглих в покоите си. За моя изненада не след дълго дойде Анри.

Повдигнах се на пръсти, а той се приведе да ме целуне. Топлите му бузи още червенееха от турнира, кожата му миришеше на сапун. Погледнах го изпитателно и прецених, че не идва с любовни намерения. Не сгреших – той се отпусна на стола и въздъхна изморено. Изтощените мъже обаче отиват право в своите легла.

– Какво ви измъчва, съпруже? – попитах без предисловия. И двамата бяхме твърде обезсилени от увеселенията, за да губим време с формалности.

Мнимата му усмивка помръкна. Обърна се към камината, празна през късната пролет, и пак въздъхна.

– Франсоа... И Мария.

От страх не бях попитала за сватбената нощ. Първородният ми син като по чудо бе преживял брачната церемония, ала не се надявах, че ще оцелее в брака.

– Знаете, че трябваше да присъствам като свидетел – подхвана Анри. – Ако беше друго момче, здраво, нормално момче, сигурно нямаше да е трудно. Нашият Франсоа обаче... – гласът му звучеше тихо и монотонно, взираше се в черната празна камина, където камериерката бе сложила голяма кристална купа с бели лилии в чест на младоженците. – Беше ужасно. Обясних му... какво представлява брачното ложе. И мислех, че ме е разбрал. Когато пристигнах, с Мария бяха заедно под завивките... но той просто лежеше. Прошепнах му да я обладае. Отговори ми, че бил много изморен. Досрамя ме – продължи Анри. – Улових го за рамото и му напомних, че го чака и кардиналът, който е длъжен да докладва на папата, Франсоа се притесни и припадна в леглото. Извиках лекаря и той ме посъветва да отложим ритуала за сутринта.

– Горкият Анри – поклатих глава. – Горкият Франсоа. Какво стана после?

– На другата сутрин Франсоа се оправда, че е неразположен – уведоми ме мрачно съпругът ми. – Предстояха обаче други увеселения и Мария настоя той да не ги пропуска. Изтърпях десетки шеги за първата брачна нощ на младоженците. Не дръзнах да разкрия истината. Как бих могъл?

Отпуснах нежно длан върху ръката на Анри.

– Случи ли се...

– Нещо? – довърши безрадостно той вместо мен. – Да, нещо, през втората нощ. Да речем, че Франсоа направи опит, но не му стигна решимост да доведе започнатото докрай. Уплаши се, горкото момче, и му призля. Оставих го да хлипа в обятията на Мария. Излъгах всички. Излъгах кардинала, който влезе след мен и помисли, че вижда съпружеска прегръдка. Готов съм да се закълна пред Бог, че бракът е консумиран. Опасявам се обаче, че Мария е споменала нещо на Диан. А ако тя знае... – Поклати глава.

– О, Анри, какво ужасно положение!

– Ужасно е наистина. – Най-сетне той се обърна към мен; жълтата светлина на лампата озари сребърните кичури в косата и брадата му. – Вече казах всичко на момчето. Затова дойдох при вас. Той ви обича, Катрин, а и умеете да му обяснявате по-добре от мен. Ще...