Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Мор си взе още едно парче пъпеш.
— Тогава ще трябва да решим дали двамата с Рис да ги сграбчим за яките и да ги довлечем на срещата, или да я проведем без тях.
— Бих подкрепила втория вариант. — Мор свъси вежди. — Първият — обясних — не ми звучи като подходяща основа за сформирането на съюз.
Макар че ме изненадваше липсата на отговор от Таркуин. Независимо от кръвната му вражда с нас… Елфът, с когото неотдавна се бях запознала, когото продължавах да уважавам най-искрено… Очаквах на драго сърце да сключи съюз срещу Хиберн. Освен ако вече не желаеше да се съюзи с тях, за да отмъсти на двама ни с Рис.
— Ще видим — каза лаконично Мор.
Въздъхнах през носа си.
— Снощи…
— Нищо не е станало. Всичко е наред.
Бързината на отговора й предполагаше точно обратното.
— Не е вярно. Имаш право да се чувстваш така.
Мор поразроши косата си.
— Е, това няма да ни помогне във войната.
— Така е, няма. Но… Не знам какво точно да ти кажа.
Тя впери поглед в прозореца.
— Разбирам защо го е направил Рис. В каква позиция се намираме. Ерис е… Знаеш какъв е. И ако наистина е заплашвал да продаде информация за дарбата ти на баща си… Свещена Майко, и аз самата бих сключила същата сделка с Ерис, за да не позволя на Берон да те нарани. — Нещо в гърдите ми се отпусна от думите й. — Просто… Баща ми разбра… в мига, в който чу за това място, разбра колко е важно за мен. Не очаквах баща ми да обяви друга цена за помощта си във войната. Рис също беше наясно. Довел е Ерис, за да подслади сделката за баща ми. Може би дори се е надявал да го накара да забрави за Веларис.
Вдигнах въпросително вежди.
— С Рис си поговорихме. Тази сутрин. Докато Касиан ти сритваше задника.
Изсумтях.
— Ами с Азриел?
А уж бях решила да не им се меся.
Мор пак зачопли пъпеша.
— Аз… Трябвало е да вземе трудно решение, когато Ерис го е намерил. Просто… — Тя задъвка долната си устна. — Не знам защо очаквах да застане на моя страна, защо така се изненадах. — Сдържах се да подхвърля, че би могла да му го каже. Мор сви рамене. — Но някак… всичко това ми дойде изневиделица. Никога няма да се примиря с тези условия и все пак… Баща ми печели, Ерис печели, всички елфи като тях печелят, ако позволя на обстоятелствата да ме смачкат. Да повлияят на радостта ми от живота. На отношенията ми с всички вас. — Тя въздъхна към тавана. — Мразя войната.
— Споделям чувствата ти.
— Не само заради смъртта и жестокостите — поясни Мор. — Но и заради постъпките, към които ни тласка. Заради решенията, които ни принуждава да взимаме.
Кимнах, макар че едва започвах да осмислям решенията и цената на всичко това.
Отворих уста, ала в този момент на входната врата се почука. Надникнах към часовника във всекидневната отвъд фоайето. Лечителната идваше.
По-рано тази сутрин бях споменала на Илейн, че Маджа ще дойде да я прегледа в единайсет, а тя ми бе отвърнала доста уклончиво. Но и това беше по-добре от директен отказ.
— Ти ли ще отвориш вратата, или аз да отида?
Реагирах на явния й сарказъм с нецензурен жест, но докато ставах от стола, приятелката ми ме хвана за ръката.
— Ако имаш нужда от нещо… можеш да разчиташ на мен.
Отговорих й с лека, благодарна усмивка.
— И ти на мен.
Тя продължаваше да ми се усмихва, когато поех дълбока глътка въздух и тръгнах към вратата.
* * *
Лечителката не откри нищо нередно.
Имах й доверие — ако не за друго, то поне защото не бях виждала много други Върховни елфи с толкова белязана от бръчки тъмна кожа и коса, изтъняла като паяжина от старостта. Кафявите й очи още бяха бистри и подклаждани от вътрешна топлина, а чворестите й ръце не трепваха, докато ги прокарваше над тялото на Илейн, която лежеше търпеливо и безмълвно на леглото си.
Маджа излъчваше магия, сладка и успокояваща, и изпълваше стаята на сестра ми с нея. А когато постави нежно ръце от двете страни на главата й и аз настръхнах, лечителката просто ми се усмихна иронично над кльощавото й рамо и ми каза да се отпусна.
Неста, която я наблюдаваше зорко от ъгъла, не пророни и дума.
След една дълго проточила се минута Маджа предложи трите с нея да донесем на Илейн чаша чай, хвърляйки многозначителен поглед към вратата. С Неста се съгласихме и оставихме сестра си в окъпаната от слънцето стая.
— Как така й няма нищо? — изсъска тихо Неста, докато старицата слизаше по стълбището, вкопчила ръка в парапета.