Двор от крила и разруха

* * *

За урока на Азриел след това се налагаше да стоя на вятъра, запаметявайки обясненията му за въздушните течения и низходящата тяга, за влиянието на топлия и студения въздух върху вятъра и скоростта. През цялото време сенкопоецът беше мълчалив и сдържан. Нетипично дори за него самия.

Допуснах грешката да го попитам дали бе говорил с Мор, след като се оттегли миналата вечер.

Не, не беше. И толкова.

Макар че непрекъснато свиваше в юмрук белязаната си ръка. Сякаш си припомняше как бе изтръгнала нейната собствена от хватката му по време на срещата ни. Отново и отново. Не дръзнах да му кажа, че е постъпил правилно, че може би е по-добре да говори с Мор, вместо да позволи на чувството за вина да го гложди. Между двама им се бяха случили достатъчно неща и без аз да се намесвам в отношенията им.

Наистина няколко часа по-късно се прибрах с накуцване в градската къща, където заварих Мор на масата в трапезарията. Похапваше гигантски сладкиш, който явно си беше купила от някоя пекарна по пътя към дома.

— Изглеждаш като прегазена от стадо диви коне — рече тя с пълна уста.

— Чудесно — отвърнах, грабнах сладкиша от ръката й и го доядох на една хапка.

Тя изпищя възмутено, но после само щракна с пръсти и на лъснатата маса пред нея се появи чиния с нарязан пъпеш от кухнята в дъното на коридора.

Точно върху купчина писма, написани върху всевъзможни листове.

— Какво е това? — попитах, бършейки трохите от устата си.

— Първите отговори от Великите господари — обясни ми услужливо тя, набоде парче от сочния зелен плод и отхапа.

От снощния й гняв, от страха й нямаше и следа.

— Приятно четиво, хмм?

— Първото писмо беше от Хелион. Получихме го тази сутрин. Покрай всичките си недомлъвки май казва, че е готов да… застане на наша страна.

Вдигнах вежди.

— Това е добре… нали?

Тя сви рамене.

— За Хелион така или иначе не се притеснявахме. Другите двама обаче… — Тя изяде и последната хапка от парчето пъпеш, дъвчейки шумно. — Тесан твърди, че ще дойде, но само ако срещата се състои на неутрално, безопасно място. Калиас… той ни няма доверие след… В недрата на Планината. Иска да си доведе въоръжена стража.

Дворовете на Деня, Зората и Зимата. Най-близките ни съюзници.

— От другите няма ли вести? — полюбопитствах със свит стомах.

— Не. Още нямаме отговор от Пролетта, Есента и Лятото.

— Не ни остава много време до срещата. Ами ако изобщо не отговорят?

Не смеех да се усъмня на глас дали Ерис ще удържи на думата си и ще уреди присъствието на баща си. Същото важеше и за участието му в каузата ни. Светлината току-що се беше върнала на лицето й…