Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Идеята, че технологиите водели до безработица, не изчезнала. През 1930 г. Джон Мейнард Кейнс се притеснявал, че „повишаването на техническата ефективност се случва по-бързо, отколкото успяваме да се справим с осигуряването на работа“. През 1960 г. рецесия довела до повишаване на безработицата в Америка и списание „Тайм“ пише, че „мнозина експерти по труда са склонни да хвърлят вината върху автоматизацията“, и предвижда задаващо се влошаване: „много експерти по заетостта се притесняват, че автоматизацията може да възпре икономиката в създаването на достатъчно нови работни места“. През 1964 г. президентът Линдън Джонсън създава Националната комисия по технологии, автоматизация и икономически прогрес, за да разследва дали иновацията ще доведе до закриване на работни места. Докато тя завърши доклада си през февруари 1966 г., безработицата била спаднала до едва 3,8 процента. Въпреки това комисията препоръчала драстични мерки за справедливо разпределяне на заетостта, включително гарантиран минимален доход и наемане от правителството като последен ход, заради „потенциално неограниченото производство от системи от машини, които се нуждаят от минимална намеса от страна на човека“.
Накратко, идеята, че иновацията води до безработица, се появява във всяко поколение. Засега се оказва погрешна. През последните два века производителността в земеделието се е увеличила драстично, но работниците във фермите са се преместили в градовете и са си намерили работа в други индустрии. След това производителността в тях също се изстреляла нагоре и огромен брой хора намериха работа в сферата на услугите, но пак няма белези за масова безработица. Свещите са заменени от електрическо осветление, но фитилджиите си намират друга работа. Милиони жени се присъединяват към заплатената работна сила поне отчасти в резултат от иновациите в пералните машини и прахосмукачките, които им спестяват много от домакинските задължения, но заетостта нараства, а не намалява. През 2011 г. президентът Обама използва банковите служители като пример за професия, изчезваща заради появата на банкоматите. Но той греши: днес има повече банкови служители, отколкото преди банкоматите, а работата им е много по-интересна от броенето на пари. Докато пиша тези редове, процентът на заетите хора в трудоспособна възраст във Великобритания достигна рекордно високите 76,1 процента.
Днес иновацията в изкуствения интелект уж заплашва да остави много хора без работа. Този път е различно, твърдят мнозина. Този път когнитивните умения на машините, а не грубата им сила съперничат на хората и работниците няма да има къде да отидат. Понякога отвръщам на учените или политиците, които изразяват тази позиция, че така излиза, че са застрашени интелектуалците като тях, като лекарите и адвокатите, а не просто работниците във фермите, заводите или домакините.
Едно особено влиятелно изследване на Карл Фрей и Майкъл Осбърн от 2013 г. заключава, че 47 процента от всички работни места в Америка са изложени на „висок риск“ да изчезнат заради автоматизацията до „десетилетие или две“. Но Организацията за икономическо сътрудничество и развитие преразгледа въпроса, използва по-подходяща база данни и заключи, че на риск от изчезване заради автоматизацията са изложени далеч не толкова страшните 9 процента, а и дори те ще бъдат компенсирани с увеличаване на заетостта в други сфери. Политиците и журналистите обаче често обичат страшните сценарии. Както сочи икономистът Дж. Р. Шекълтън, „технофобската паника вече изкушава творците на политики да обмислят непроверени политики, които често се предлагат от политически активисти по причини, които нямат почти нищо общо със заплахата за съществуващите работни места“. Скорошно изследване установява, че 82 процента от американците смятат, че през следващите трийсет години роботите и компютрите „вероятно или със сигурност ще вършат повече от работата на хората“, но едва 37 процента са на мнение, че „те ще вършат работата, която върша аз“. Тук има голямо противоречие.
Истината е, че в иновациите днес няма нищо необичайно бързо, помитащо или заплашително, поне що се касае до работата. В крайна сметка, както изтъква Адам Смит, целта на производството е потребление, целта на работата е да се спечели достатъчно, за да си позволиш нещата, които искаш. Повишената производителност означава повишена способност да се сдобиеш с желаните стоки и услуги, а оттам и повишено търсене на хора, които ги осигуряват. Единствено високата производителност, а оттам и повишената способност за потребление на средностатистическия съвременен работник задържа шеф-готвачите в ресторантите, ветеринарите на домашни любимци, софтуерните експерти, личните треньори и хомеопатите в бизнеса.